Чрез Светия Дух Юда ни увещава да се борим за вярата. Понякога този стих се използва, за да призове християните към по-дълбоко познание за това, в което вярваме и защо вярваме. Това наистина е важно, но посланието на Юда е по-малко за знанието и повече за благочестието. Някои самозванци бяха проникнали в християнските събирания, използвайки Божията благодат като разрешение за всякакъв начин на живот, който изберат (Юда 4). Проследявайки шестте препратки на Юда към „тези“ хора, ние научаваме техния характер и получаваме предупреждението.
Тези мечтатели отказват да признаят властта (ст. 8–9). Тези се покваряват, като правят каквото им каже тялото, като неразумни животни (ст. 10–11). Тези са петна, които развалят насладите от християнското общение (ст. 12–13). Тези нечестиви хора се държат според своето нечестие (ст. 14–15). Тези говорят или с оплаквания, или с ласкателства, което осигурява най-голямо предимство (ст. 16–18). И тези са чувствени, „душевни“ личности, водени от емоции и естествени импулси (ст. 19).
Трябва да бъдем бдителни, за да открием тези самозванци и тяхната фалшива духовност. Всяко подобно поведение сред Божия народ също трябва да бъде разгледано. Истинските вярващи, които отказват да се подчинят на братята си, не носят благословение в служението си, създават малки групи около себе си или живеят според собствените си желания и емоции, трябва да бъдат коригирани, преди други да бъдат осквернени.
Въпреки тези строги думи, Юда подчертава две вдъхновяващи послания за вярващите. Първо, самият факт, че сме били предупредени за тези смутители, означава, че не е нужно да бъдем разклатени (ст. 17). Второ, можем да се изграждаме върху нашата пресвята вяра; не е нужно да бъдем победени (ст. 20). И в двата случая сме наречени „възлюбени“. В атмосферата на божествена любов нека се борим за вярата.
