1 А след това умря Наас царят на Амоновите синове; и въцари се вместо него син му Анун. 2 И рече Давид: Ще направя милост на Ануна Наасовия син, понеже баща му ми направи милост. И проводи Давид посланници да го утешат заради баща му. И дойдоха Давидовите раби в земята на Амоновите синове при Ануна за да го утешат. 3 А князовете на Амоновите синове рекоха на Ануна: Дали за чест на отца ти пред очите ти прати Давид при тебе утешители? Не дойдоха ли рабите му при тебе за да изпитат и да съсипят като съгледат мястото? 4 И хвана Анун Давидовите раби та ги обръсна, и отсече до половина дрехите им, до бедрата, и проводи ги. 5 И отидоха та явиха Давиду за мъжете. И проводи да ги посрещнат; понеже мъжете бяха много обезчестени. И рече царят: Седете в Иерихон доде ви порастат брадите, и върнете се. 6 А като гледаха Амоновите синове че бяха омразни Давиду, проводиха Анун и Амоновите синове хиляда таланта сребро за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, и от Сирия-мааха, и от Сова. 7 И наеха си тридесет и две тисящи колесници, и наеха царя на Мааха с людете му, които дойдоха та разположиха стан срещу Медева. И като се събраха Амоновите синове от градовете си, дойдоха да направят бран. 8 И когато чу това Давид, проводи Иоава и всичкото воинство на силните. 9 И излязоха Амоновите синове та се опълчиха на бран при градската порта; а царете що бяха дошли бяха особно на полето. 10 А Иоав, като гледаше че лицето на браната беше против него отпред и отзад, избра от всичките избрани Израилеви та ги опълчи против Сирийците. 11 А остатъка от людете даде в ръката на брата си Ависея; и опълчиха се против Амоновите синове; 12 и рече: Ако се преукрепят Сирийците против мене, тогаз ти ще ми помогнеш, ако ли Амоновите синове се преукрепят против тебе, тогаз аз ще ти помогна. 13 Укрепи се, и да бъдем мъжествени за людете си и за градовете на Бога нашего; а Господ да направи което е угодно пред очите му. 14 И приближиха се Иоав и людете които бяха с него в сражение против Сирийците; а те побягнаха от лицето му. 15 И когато видяха Амоновите синове че Сирийците побягнаха, побягнаха и те от лицето на Ависея брата му та влязоха в града. И Иоав дойде в Ерусалим. 16 А като видяха Сирийците че се победиха пред Израиля, проводиха вестители та изведоха Сирийците които бяха оттатък реката, и Совак военачалника на Ададезера, пред тях. 17 И когато се извести Давиду, събра всичкия Израил, и премина Иордан та дойде върх тях, и опълчи се против тях. И като се опълчи Давид на бран против Сирийците, биха се с него. 18 И побягнаха Сирийците от лицето на Израиля; и изтреби Давид от Сирийците седем тисящи колесници и четиридесет тисящи пешаци; и Совака военачалника уби. 19 И като видяха рабите на Ададезера че се обърнаха в бяг пред Израиля, направиха мир с Давида, и станаха му раби; и не рачиха вече Сирийците да помогнат на Амоновите синове.
13 Укрепи се, и да бъдем мъжествени за людете си и за градовете на Бога нашего; а Господ да направи което е угодно пред очите му.
8 Всякак се угнетяваме, но не сме в утеснение; в недоумение сме, но не в отчаяние; 9 гоними сме, но не оставяеми; обарят ни, но не погинваме.
В 1 Летописи 19 четем за голямо изпитание за Израел в дните на царДавид. Давид беше направил щедър мирен жест към нововъзкачения цар на Амон, чието име беше Анун, след смъртта на бащата на Анун, Наас. Давид беше изпратил делегация, за да утеши новия цар в скръбта му, но Анун и неговите князе позорно злоупотребиха с делегацията и ги изпратиха обратно у дома опозорени. След това, за да влошат нещата още повече, четем, че Анун нае армии от Месопотамия и Сирия, за да му помогнат да започне нашествие в Израел. Планът на Анун беше, когато израилтяните пристигнат с голяма сила, за да се изправят срещу сирийците, които се бяха разположили близо до град Медева, те не само да се сблъскат с тази армия, но скоро да открият, че армията на Амон идва отзад. За да противодейства на тази заплаха от нашествие от Амон, Давид изпрати армия под командването на Йоав, най-добрия си генерал, да отиде и да се изправи срещу вражеските сили; обаче, когато Йоав пристигна, той откри, че разположението на врага е такова, че Йоав може лесно да бъде хванат в капан и унищожен.
Можем да се възхищаваме на смелите думи на Йоав към Авишай пред лицето на възможно бедствие: „Бъдете смели и нека бъдем силни за нашия народ и за градовете на нашия Бог. И нека Господ направи това, което е добро в Неговите очи.“ Вярвам, че Йоав е искал само да почете Господа, като смело се изправи пред изпитанието пред него, желаейки само Божията воля, каквото и да се случи.
Може би в момента преживявате сериозно изпитание, което заплашва да ви съкруши. Но като Йоав от древността, нека се държим доблестно и да се доверим на съвършената воля на небесния Бог, Който вижда и знае нашата ситуация. Четем във 2 Коринтяни 4:8–9: „Отвсякъде сме притиснати, но не смазани; в недоумение сме, но не в отчаяние; гонени сме, но не изоставени; съборени сме, но не унищожени.“ Винаги помнете: „Вечният Бог е твое убежище и отдолу са вечните ръце“ (Втор. 33:27).
