Пред нас са представени двата големи изключителни факта от християнския период, на базата на които са установени новите неща на християнството и чрез които се поддържа истината на християнството. Тези два отличителни факта са пророчески обявени в Йоан 7:39. В последния и велик ден на празника, денят, който гледа към нов свят на удовлетворено желание, Господ кани целия свят да дойде при Него и да пие. Той също така говори за настоящия резултат за този, който идва. Такъв би станал канал за освежаване в този нуждаещ се свят.
След това ни е ясно казано, че Господ говори за Светия Дух, Когото тези, които вярват в Него, ще получат. Истинските вярващи придружаваха Господа в Неговия земен път, но те не бяха получили Светия Дух. След това ни е казано, че дарът на Светия Дух на земята е очаквал присъствието на Христос в слава, както четем: „Светият Дух още не беше даден, защото Исус още не беше прославен.“
Тук тогава имаме двете големи отличителни черти на християнството: (1) има Човек в слава; и (2) има Божествена Личност на земята. Христос като Син Човешки е седнал в слава; Светият Дух, Божествена Личност, присъства на земята.
