1 И събра Исус всичките Израилеви племена в Сихем, и свика старейшините на Израиля, и началниците им, и съдиите им, и надзирателите им; и застанаха пред Бога. 2 И рече Исус на всичките люде: Така говори Господ Бог Израилев: Оттам реката обитаваха в старо време отците ви, Тара, Авраамовий отец и Нахоровий отец и служиха на други богове. 3 И взех отца ви Авраама от оназ страна на реката, и водих го през всичката Ханаанска земя, и умножих семето му, и дадох му Исаака; 4 и на Исаака дадох Якова и Исава; и дадох на Исава гората Сиир да я наследи; а Яков и синовете му слязоха в Египет. 5 И пратих Моисея и Аарона, и поразих Египет с язви които направих всред него, и после ви изведох. 6 И като изведох отците ви из Египет, дойдохте в морето; и погнаха Египтяните вслед отците ви с колесници и коне в червено Море. 7 И викнаха към Господа, и той тури мрак между вас и Египтяните, и наведе върх тях морето, и покри ги; и очите ви видяха, що направих в Египет; и живяхте в пустинята много дни. 8 И доведох ви в земята на Аморейците които живееха оттам Иордан; и ротуваха против вас, и предадох ги в ръцете ви, и наследихте земята им, и изтребих ги от лицето ви. 9 И стана Валак Сепфоровий син, Моавский цар, и ратува против Израиля; и прати та повика Валаама Веоровия син за да ви прокълне. 10 Но аз не рачих да послушам Валаам; и той даже ви и благослови, и избавих ви от ръката му. 11 И преминахте Иордан та дойдохте в Иерихон; и ратуваха против вас Иерихонските мъже, Аморейците, и Ферезейците, и Ханаанците, и Хетейците, и Гергесейците, и Евейците, и Иевусейците; и предадох ги в ръцете ви. 12 И пратих пред вас стършените, които ги изгониха от лицето ви, двамата Аморейски царе: не с твоя нож нито с твоя лък. 13 И дадох ви земя в която се не трудихте, и градове които вие не сте съградили, и живеете в тях; и ядете от лозя и маслини които не сте садили. 14 Сега прочее бойте се от Господа, и служете му с цялост и истина; и отхвърлете боговете на които послужиха отците ви оттам реката и в Египет, и служете Господу. 15 Но ако не ви е угодно да служите Господу, изберете днес кому искате да служите, на онези ли богове на които служиха отците ви оттам реката, или на тези богове на Аморейците на които в земята живеете; но аз и домът ми ще служим Господу. 16 И отговориха людете и рекоха: Да не бъде да оставим Господа за да се поклоним на други богове! 17 Защото Господ е Бог наш; той възведе нас и отците ни из Египетската земя, от дома на рабството, и той направи пред нас големите онези знамения, и упази ни във всичкия път който пътувахме, и между всичките народи през които преминахме. 18 И изгони Господ от лицето ни всичките народи, и Аморейците които живееха в таз земя. И ние ще служим Господу; защото той е Бог наш. 19 И рече Исус на людете: Не ще можете служите Господу; защото Той е Бог пресвет, Бог ревнив е, не ще да прости престъпленията и греховете ви. 20 Защото когато оставите Господа и се поклоните на чуждите богове, тогаз ще се обърне и ще ви стори зло, и ще ви изтреби подир доброто което ви е сторил. 21 И рекоха людете Исусу: Не, но Господу ще служим. 22 И рече Исус на людете: Вие сте свидетели за себе си че вие избрахте за себе си Господа да му служите. И те рекоха: Свидетели сме. 23 Сега прочее отхвърлете чуждите богове които са всред вас, и преклонете сърдцето си към Господа Бога Израилева. 24 И рекоха людете Исусу: На Господа Бога нашего ще служим, и неговия глас ще слушаме. 25 И направи Исус завет с людете в онзи ден, и тури им закон и съд в Сихем. 26 И написа Исус тези думи в книгата на Божия закон; и взе голям камик та го постави там под теревинта който е близу при светилището Господне. 27 И рече Исус на всичките люде: Ето, този камик ще бъде нам за свидетелство, защото той чу всичките Господни думи които говори той нам; и тъй, ще бъде за свидетелство вам, за да се не отречете от Бога вашего. 28 И изпрати Исус людете, всекиго в наследието му. 29 И след това умря Исус син Навиев, раб Господен, на възраст сто и десет години. 30 И погребаха го в предела на наследието му в Тамнат-сарах, който е в гората Ефрем, към север на гората Гаас. 31 И служи Израил Господе през всичките дни на Исуса, и през всичките дни на старците на които животът се продължи подир Исуса, и които бяха познали всичките Господни дела колкото направи за Израиля. 32 И костите Йосифови, които изнесоха Израилевите синове из Египет, погребоха ги в Сихем в предела на нивата която купи Яков от синовете на Емора отца Сихемова за сто сребърници; и стана наследие на Йосифовите синове. 33 И умря Елеазар Аароновият син; и погребоха го на хълма на сина му Финееса, който му се даде в гората Ефрем.
20 Защото когато оставите Господа и се поклоните на чуждите богове, тогаз ще се обърне и ще ви стори зло, и ще ви изтреби подир доброто което ви е сторил.
21 И рекоха людете Исусу: Не, но Господу ще служим.
Исус Навиев 24 · Исус Навиев 24:20 · Исус Навиев 24:21 · BG1871
Исус Навин беше отправил последното си предизвикателство към израелския народ. Той беше изброил много от прекрасните неща, които Господ беше направил за тях. Той публично беше заявил, че ще служи на Господа, говорейки също от името на семейството си. Народът също отговори, че няма да изостави Господа, за да служи на други богове, а ще служи на Този, Който беше направил толкова много за тях.
Исус Навин им напомни, че Йехова е свят Бог и ревнив Бог, Който ще се справи с тях в съд, ако Го изоставят, за да служат на други богове (Исус Навин 24:20). Въпреки това предупреждение, народът настоя, че ще служи на Йехова. Исус Навин им представи тържествения факт, че те са свидетели срещу себе си и ги увещава да отхвърлят чуждите богове сред тях и да наклонят сърцата си към Йехова, Богът на Израел. Народът се съгласи (ст. 21).
Книгата Исус Навин завършва със смъртта на Исус Навин на 110 години, неговото погребение, погребението на костите на Йосиф и смъртта и погребението на свещеника Елеазар (ст. 32–33). Всяко от тези погребения беше на територията, отредена за племето Ефрем. Бог отбелязва факта, че Израел е служил на Йехова през живота на Исус Навин и старейшините, които са преживели делата, които Господ е извършил за Израел. Верни, благочестиви водачи, които са ходили с Господа и са преживели Неговата сила, са голямо благословение за Божия народ. Но те си отиват. Нашето доверие трябва да бъде в Самия Господ, пребъдващия. Той не се променя. Той никога не се проваля.
