В Евангелията намираме различни инциденти от живота на Господ Исус. Някои от тях са описани подробно, други само в един или два стиха, като изцелението на тъщата на Петър. Но този кратък доклад е даден от всичките три синоптични Евангелия. И изучаването на разликите ще разкрие богатата информация, която тези няколко стиха съдържат.
Ако имахме само разказа на Матей, нямаше да знаем, че други ученици са били замесени и че са помолили Господа за помощ. В Матей инициативата е изцяло на Господа: Той идва, Той вижда ситуацията и Той помага. Разбира се, ние можем и трябва да молим Господа за помощ в нашата ситуация на нужда. Но е голямо утешение да осъзнаваме, че Той знае и вижда нашата ситуация, преди да Го помолим, и е готов и способен да помогне.
„И Той докосна ръката ѝ.“ Това не беше необходимо за изцеление. Господ беше изцелявал хора само с дума, дори от разстояние. Но докосването на човек показваше съчувствието на Господа. Матей споменава няколко други такива случая: прокажен (8:3); двама слепи мъже (9:29); отново двама слепи мъже (20:34).
„И треската я напусна; и тя стана и Му служеше.“ След като Господ я изцели, първото нещо, което направи, беше да стане и да Му служи. Беше естествено за нея да служи на своя Спасител, Който я беше изцелил и ѝ беше дал нова сила да служи. В много религии трябва да направиш нещо, преди евентуално да получиш някаква милост от боговете. Но в християнството служенето е естествена реакция на благодарност към Този, Който ни е спасил и ни е дал всички духовни благословения в Христос!
