Как трябва да наричаме нашия Господ Исус?
Името на Господ Исус е скъпоценно за всеки вярващ. Но някои учат, че Господ Исус трябва да бъде наричан само с транслитерирано еврейско име, като Йешуа. При разглеждането на тези въпроси има нещастна тенденция да се третират като академичен спор между библейски учени. Въпреки това е жизненоважно да се подходи към този въпрос с мъдростта, дадена отгоре на всеки прост вярващ.
Превод и транслитерация
Целта на писанията е да разкрият
„Божиите мисли, всички Негови пътища по отношение на човека и Неговата определена цел относно Христос и относно човека в Него“ (Въведение към превода на JND, 1881). Това може да бъде постигнато само чрез превод от най-точните ръкописи, поддържани от Светия Дух за използване от онези, които са квалифицирани в духовното разбиране и превод. Мъже като Дж. Н. Дарби и Уилям Кели съчетават необходимите квалификации за изпълнение на такава задача. Техните преводи предоставят значението на думите на английски от оригиналните езици. Транслитерацията, напротив, прехвърля произношението на дума от един език на друг, и това нито г-н Дарби, нито г-н Кели са правили.
Разграничаване на имена и титли
Имена
Полезно е също така да се прави разлика между имена и титли. Името описва кой е човекът по характер или превъзходство. Някои примери са: „Наречи името Му Исус, защото Той ще спаси народа Си“ (Матей 1:21); „Наречи името Му Исус. Той ще бъде велик“ (Лука 1:31–32); „И името Му се нарича Словото Божие“ (Откровение 19:13).
Разбира се, вярно е, че Исус има същото значение като Исус Навин (Йехова е Спасение). И двете са предадени на английски и предават едно и също значение. Но характерът на личностите е доста различен. Исус е името, дадено на нашия Господ при Неговото раждане (гръцки Iesous); новозаветните писания са написани на гръцки от мъжете, които Бог е използвал под ръководството на Светия Дух. Това име описва Бога, Който стана човек, роден от жена, направен по подобие на човеците и участващ в плът и кръв (без грях) – Човек на скърби, Който извърши на кръста делото на спасението за човека.
Но ИСУС от Новия Завет има напълно различен характер от Исус Навин от Стария Завет и следователно изисква уникално име, за да Го отличи и обозначи. Той е високо възвишен при възкресението от дясната страна на Бога и увенчан със слава и чест. Защото името на Исус Навин означава Йехова е спасителят, но Исус е Йехова, Спасителят по име и по характер.
Титли
Титлата обаче описва ролята или позицията, на която човек е назначен или която изпълнява. Например: „Бог направи този Исус [име], когото вие разпънахте, и Господ, и Христос [титли]“ (Деяния 2:56). „И Му даде да бъде глава [титла] над всичко за събранието“ (Ефесяни 1:32).
Ясно е, че трябва да разберем от Евангелието на Йоан, че целта на писателя при записването на неговото евангелие е „за да повярвате, че Исус е Христос, Синът Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име“ (Йоан 20:31).
Подобно, титлата Христос (гръцки) или Месия (еврейски) има едно и също значение и на двата езика: „Божият помазаник“. Титлата Месия се среща само четири пъти в писанията, два пъти в Стария Завет и два пъти в Евангелието на Йоан. Месията е бил представен за еврейско приемане, но е бил отхвърлен. Христос, след като е претърпял смърт за всеки човек, е бил възкресен от мъртвите и прославен от дясната страна на Бога (Деяния 2:56) – със сигурност не земен Месия, а Божият Христос. Той е вторият човек от небето, който, след като е влязъл в смъртта и е победил всеки враг, е бил възкресен от мъртвите и се е върнал на небето. Той все още е същата Личност, но с допълнителен аспект към титлата, защото Той е Божият помазаник „да събере всичко в Христос, нещата на небесата и нещата на земята“ (Ефесяни 1:11).
Нашите взаимоотношения „в Христос“
Като вярващи, ние сме „в Христос“, независимо дали сме живи на земята или спим в гроба, „така и в Христос всички ще бъдат оживени“ (1 Коринтяни 15:22). Като Църква, която е Неговото тяло, ние сме обединени с Него и Той е глава на тялото, което е „от Христос“ и ние сме хранени и „нарастваме с Божия растеж“ (Колосяни 2:17,19).
Най-сладкото име
Критичният аспект на този въпрос е същественото описание на това КОЙ Е ТОЙ – ние сме в ново отношение с Бога, не земно, а небесно, и вторият човек от небето е наречен ИСУС. Да се спори за превод и транслитерация означава да се използва човешка мъдрост, но ни е дадена мъдрост отгоре, за да Го познаваме. Като прост християнин, „обичам името на Исус, най-сладкото име на земята“, най-славното име на Небето, и Този, Който в скорошен ден ще ме отведе в дома на Своя Отец (и моя!) и Който ще бъде за вечността „този същия Исус“.
Всички препратки са цитирани от „Нов превод“ от Дж. Н. Дарби (издание от 1889 г.).
