В разказа на Лука намираме някои неща, които вече знаем от Матей и Марк. Но „д-р Лука“ е по-прецизен по отношение на „диагнозата и лечението“ на болестта. Лука е този, който ни казва, че тъщата е имала „висока температура“. В онези дни без антибиотици и друга медицинска помощ, това е било животозастрашаваща ситуация. В такава ситуация учениците „Го помолиха да ѝ помогне“. Те се молеха с точна цел да поискат. Ние имаме свободата да молим Господа за конкретна помощ.
При изцелението на тъщата на Петър не четем просто за хващане за ръка или изричане на дума, но Лука описва действията на Господа много живо: „И като застана над нея, Той укори треската, и тя я напусна“ (Лука 4:39). Това много прилича на други случаи, когато Господ укоряваше демони, като им казваше да си отидат. Така че можем да заключим, че тази болест на тъщата на Петър е била усилие на Сатана да попречи на Господното дело. За да попречи на един слуга да служи на Господа, Сатана има две възможности: може да атакува слугата лично, или може да атакува семейството му. В случая на Петър, Сатана опита и двете. По-късно той щеше да го атакува лично, в съда на първосвещеника, а тук атакува семейството му. Господ беше призовал Петър да Го последва, а сега тъща му беше сериозно болна. Какво трябваше да направи? Но Сатана отново е този, който загуби.
Същото е вярно, когато Сатана атакува Петър лично. Да, Петър отрече своя Господ. Но, както е казано, счупването на Петър беше създаването на Петър. К. Х. Макинтош е написал: „Там той стои пред събрани хиляди евреи и смело ги обвинява, че са ‘отрекли Светия и Праведния’ – същото нещо, което той самият е направил при много по-отегчаващи обстоятелства. Как можеше Петър да направи това? … Отговорът е благословено прост … това беше плод на божествено възстановяване.“
