Виждаме Исус, увенчан със слава и чест, и като победоносен и увенчан Спасител Той води много синове към слава (Евр. 2:10). Славата е нашата съдба, защото следваме Този, Който е там. Всичко това е реално за хората на вярата, но не и за тези, които ходят по видение, и ние трябва да се пазим от блясъка на „видимите неща“, който замъглява острото зрение на вярата и често предава християнина да се страхува от хора или да им се възхищава и да ги следва. Но най-великите хора не могат да ни предложат съдба. Смъртта е техен господар; тя се подиграва на техните обещания и разбива всичките им надежди и амбиции. Всеки ден е свидетелство за това.
Хвалбата на хералдиката, пищността на властта,
И всичко, което красотата, всичко, което богатството някога е дало,
Очаква еднакво неизбежния час,
Пътищата на славата водят само до гроба.
Няма надежда отвъд гроба освен в Христос. Той е победил смъртта и е унищожил този, който е имал властта ѝ, тоест дявола, за да избави онези, които поради страх от нея през целия си живот са били под робство (2:14–15). И в Него имаме надежда, която не посрамява. Той няма да ни изостави, нито да бъде неверен на Бога, Който е поверил Своите синове на Неговата грижа. Той е не само велик Водач, но е и „милостив и верен Първосвещеник в нещата, отнасящи се до Бога“, и Той винаги живее, за да ходатайства за нас. Неговото Име е славно, и Неговата ръка е всемогъща, но Неговото сърце е нежно. Той е спечелил нашето възхищение със Своите подвизи, но е спечелил сърцата ни със Своята любов.
