18 И припаднах пред Господа както по-напред, четиридесет дни и четиридесет нощи: хляб не ядох и вода не пих за всичкия ви грях що съгрешихте и направихте злото пред Господа за да го раздражавате.
25 И припаднах пред Господа през четиридесетте дни и четиридесетте нощи в които бях припаднал, защото Господ рече да ви изтреби.
1 И тръгна всичкото събрание на Израилевите синове от пустинята Син, и вървяха според Господнята заповед, и разположиха стан в Рафидим, дето нямаше вода да пият людете. 2 И караха се людете с Мойсея и рекоха: Дай ни вода да пием. И рече им Мойсей: Защо се карате с мене? защо изкушавате Господа? 3 А людете бяха ожеднели там за вода; и роптаеха людете на Мойсея и думаха: Защо ни възведе из Египет за да ни измориш, нас и чадата ни и скотовете ни, с жажда? 4 И извика Мойсей към Господа и каза: Какво да правя този народ? още малко и ще ме убият с камене. 5 И рече Господ Мойсею: Замини пред лицето на людете, и вземи с себе си някои от Израилевите старци; и жезъла си с който удари ти реката вземи в ръката си, и върви. 6 Ето, аз ще застана там пред тебе на канарата в Хорив; и ще удариш канарата, и ще излезе вода из нея да пият людете. И направи така Мойсей пред очите на старците Израилеви. 7 И нарече името на мястото Маса и Мерива, заради карането на Израилевите синове, и защото изкусиха Господа и казваха: Да ли е между нас Господ, или не? 8 Тогаз дойде Амалик и направи бой с Израиля в Рафидим. 9 И рече Мойсей Исусу: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика: утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа в ръката си жезъла Божий. 10 И стори Исус както му рече Мойсей, и се би с Амалика. А Мойсей и Аарон и Ор възлязоха на върха на хълма. 11 И когато Мойсей въздигаше ръката си, надвиваше Израил; а когато спущаше ръката си, надвиваше Амалик. 12 А ръцете Мойсееви натегнуваха: за това взеха камък и подложиха му, и той седна на него; а Аарон и Ор, един от едната страна и друг от другата, подпираха ръцете му; и така ръцете му се подкрепяваха до захождането на слънцето. 13 И погуби Исус Амалика и людете му с острото на ножа. 14 И рече Господ Мойсею: Пиши това в книга за помен, и предай в ушите на Исуса, че ще изгладя съвсем помена на Амалика от под небето. 15 И съзида там Мойсей олтар, и нарече името му Йеова Нисий, 16 и рече: Понеже Господ тури ръка на престола си, ще бъде Господня бран против Амалика от род в род.
Сред многото характеристики на Моисей, една от изключителните е, че той е бил човек на молитвата. Когато Израел, излизайки от Египет, пътувал през пустинята, народът на Амалик излязъл да се бие срещу тях. От високо място, откъдето можел да вижда битката, Моисей вдигнал ръце в молба към Бога за победа за израелските армии (Изх. 17).
Друг път, когато Моисей беше критикуван от сестра си Мариам, и Господ я порази с проказа, Моисей се моли на Господа за нея (Числа 12). Когато израелският народ се поклони пред златния телец, който Аарон беше направил – Бог беше толкова недоволен от тях, че каза на Моисей, че ще изличи името им под небето – Моисей падна пред Господа, молейки се от тяхно име, както в началото, четиридесет дни и четиридесет нощи, без да яде храна или да пие вода. Той също така молеше Господа за Аарон, за да не го унищожи Бог за това, че е направил златния образ.
След известно време, когато на израелския народ беше казано да влязат и да завладеят земята, а те отказаха да го направят, Бог отново заяви на Моисей, че ще ги унищожи и ще направи от Моисей народ, по-голям от Израел. Моисей отново се просна пред Господа за четиридесет дни и четиридесет нощи, молейки Бог да действа за Своя собствена чест и слава (Втор. 9:25). Моисей се трудеше усърдно в молитва, с голяма саможертва, и това не беше за него самия, а от името на други – дори тези, които му бяха навредили – за тяхно добро и запазване. Неговият мотив беше Бог да получи чест и слава. Какъв пример и модел за нас! Нека се молим.
