Енох, седмият от Адам, беше верен свидетел в своето време. Когато беше на шестдесет и пет години, той имаше син и го нарече Матусал. Това направи дълбоко впечатление на Енох, защото четем, че след раждането на Матусал Енох ходеше с Бога, докато Бог не го взе, без да види смърт. През сравнително краткия си живот, ходейки в общение с Бога, Енох силно усещаше низходящата тенденция на цялата човешка раса, въпреки че първият човек, Адам, живееше в същия период от време заедно с Енох около 300 години.
Въпреки че Енох виждаше безбожието навсякъде около себе си, той ходеше отделен от него. Очите му бяха отворени и той свидетелстваше против него. Бог не оставя Себе Си без свидетел (Деяния 14:17), и Енох беше Негов свидетел по това време. Пророчеството на Юда все още очаква изпълнение до този ден, въпреки че бързо наближава (Юда 14–15).
В Евреи 11, Божият Дух обобщава живота на Енох в един кратък стих. Той донесе удоволствие на Божието сърце. „Енох ходеше с Бога“ (Бит. 5:22). Докато Енох беше още жив, той имаше увереността, че ще бъде пощаден от деня на съда. Чрез вяра Енох се наслаждаваше на идващия момент, когато щеше да бъде взет, за да живее с Този горе, с Когото беше ходил долу.
Историята на Енох е красив пример за нас днес. Чрез Христос, Който даде Себе Си за нашите грехове, ние сме избавени от настоящия зъл век – също както в дните на Енох. Предизвикателството за нас днес е да ходим в общение с Бога, отделени практически от този свят и неговите безбожни пътища. Нашата надежда е „да чакаме Неговия Син от небесата, Когото Той възкреси от мъртвите, дори Исус, Който ни избавя от идващия гняв“ (1 Сол. 1:10).
