5 Който си основал земята на основанието й. За да се не поколебае в век века. 6 Покрил си я с бездната като с дреха: Водите застанаха върху планините: 7 От твоето запрещение побегнаха: От гласа на гръма ти се устремиха на бяг. 8 Възлязоха на планините, слязоха в доловете, На мястото което си утвърдил за тях. 9 Положил си предел който не могат да преминат, Нито да се върнат за да покрият земята.
10 Който проваждаш източници в доловете За да текат между планините: 11 Напояват всичките полски зверове: Дивите осли угасяват жаждата си: 12 При тях небесните птици превитават, И между вейките пеят. 13 Който поиш планините от превизпренните си селения: От плода на твоите дела насища се земята: 14 Който прозябаваш трева за скотовете, И зеле за потреба на человека За да изважда храна от земята, 15 И вино да весели сърдцето на человека, Елей за да осветлява лицето, И хляб да уякчава сърдцето на человека. 16 Наситиха се дърветата Господни, Кедрите Ливански които е насадил, 17 Дето птиците правят гнезда: Елхите са жилище на щърка: 18 Високите планини са на дивите кози: Каменете са на кролиците прибежище.
19 Направил е луната за времената: Слънцето познава запада си. 20 Туряш тъмнина, и става нощ: В нея ходят всите зверове дъбравни. 21 Лъвчетата рикаят за лов, И искат от Бога храната си. 22 Слънцето изгрява: събират се, И лягат в леглата си. 23 Излиза человек на делото си, И на работата си до вечер.
Книгата на Псалмите е изпълнена с разнообразие. Точно както художникът използва много цветове от палитрата за различни цели, така и Божият Дух използва псалмистите, за да изобразява различни теми. Някои псалми са като повествователни балади, разказващи конкретна история за Божиите пътища сред Неговия народ. Сред тези повествователни псалми намираме Псалми 104–107. Всеки е красив сам по себе си; и като група, те разказват обширната история на Божието изкупително дело, призовавайки ни да отговорим.
Псалм 104 започва със сътворението. Тук намираме Бога на величието, творчеството и дизайна. Той положи основите на земята, след това обнови света след големия потоп(Пс. 104:5–9). Неговите водни извори осигуряват за зверовете и птиците. Има треви за добитъка и реколти за човечеството – вино, масло и хляб, за да дават радост и сила (ст. 10–18). Кедри и ели стават домове за гнездящи птици; хълмовете са за диви кози, скалите за малки същества, които се крият в скалите. През нощта горските хищници търсят храна от Бога; през деня те почиват (ст. 19–23). Морето кипи от живот, а кораби плават по водите, където играят големи морски създания (ст. 24–26).
Такова съвършенство се намира в Божия дизайн! Всичко има цел и нищо не се губи. Въпреки че грехът присъства, славата на творението все още разкрива Божията вечна сила(Рим. 1:20). В тази светлина нашият псалмист изведнъж става повече от страничен наблюдател: „Ще пея на Господа, докато живея“, казва той. „Нека моето размишление бъде сладко за Него… Нека грешниците бъдат погълнати от земята“ (ст. 33–35).
Ние не сме предназначени да бъдем просто наблюдатели на Божието творчество. Ние разбираме, че този величествен Бог прави и морални преценки, и ние сме отговорни пред Него. Затова се присъединяваме към псалмиста в края: „Благослови Господа, душо моя! Хвалете Господа!“
