Железопътната линия от Мексико Сити на централното плато, на 8000 фута над морското равнище, до Вера Крус на залива, е едно от най-чудесните инженерни съоръжения. Около 60 мили от линията се простират през планинския регион между крайбрежието и голямото мексиканско плато. Тази част от пътя има среден наклон от 2½ фута на 100, или 133 фута на миля, преминаваща по склоновете на високи планини, през дълги тунели и над мостове, пресичащи дълбоки дерета, предлагайки най-величествената и живописна природа. Когато се има предвид, че обикновено се допуска само един фут на сто при обикновеното железопътно строителство, може да се добие представа за трудностите и опасностите, съпътстващи спускането по тази линия. Един пътешественик, коментирайки рисковете, свързани с пътуването по тази част от пътя, казва
„Малко инциденти обаче са се случили; без съмнение, защото те постоянно са били предвиждани. Истинската опасност се крие, когато хората са безгрижни от чувство за пълна безопасност – не в железния мост, внимателно наблюдаван час по час, а в малкия водосток или разхлабената релса.“
Опасността от малките неща
Не е ли това тайната на много падения сред Божиите светии? Не са ли малките, неочаквани неща, които ги намират неподготвени, които причиняват тяхното падение? Големите, изпъкващи грехове на света около тях, грехове „открити предварително, отиващи преди съда“, рядко им се приписват. Но упадъкът започва обикновено с малки неща – в навици, на които се отдаваме, съмнителна практика, която се следва, може би в бизнеса, в личния живот, в училище или фабрика, в магазина, във фермата. В тези малки начала често се крие истинската опасност; тук обикновено започва низходящият духовен път.
„Хванете ни лисиците, малките лисици, които развалят (ограбват) лозята“, е увещанието, намерено в Песен на песните 2:15 – тези хитри малки животни, които правят пакости незабелязано.
„Ето, колко голям огън запалва малък огън!“ – заявява апостол Яков, подчертавайки предупреждението си с възклицанието „Ето!“. Защото, бъдете сигурни, християнски читателю, опасността е много реална. Трябва постоянно да сме нащрек срещу „скрити опасности, невидими капани.“
Знам за случай, при който безсрамен курс, изискващ изключване от Господната трапеза, започна с посещение на „само един филм“. Това беше искрата, която „запали хода на природата“. Друг започна, като отпиваше „малко глътка“ от време на време. Ако „вечната бдителност е цената на свободата“ в политическия свят, колко повече в духовните неща, в които се сблъскваме с хитростите на Сатана! Трябва винаги да сме нащрек, защото плътта в нас толкова лесно отговаря на изкушенията; и молитвата трябва да бъде съчетана с бдение, защото нашият верен Водач не ни ли е предупредил,
„Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение?“
Пазене от фалшива сигурност
„Малко инциденти са се случили“, казва пътешественикът, „защото те постоянно са били предвиждани.“
И много по-малко падения биха се случили сред небесните поклонници, ако паденията бяха страшни, ужасяващи и се имаха предвид като възможност.
„Истинската опасност се крие, когато хората са безгрижни от чувство за пълна безопасност.“
Да; и когато светиите се отдават на чувство за фалшива сигурност – техният дълъг опит, може би, или тяхното познание на Писанието, предишни триумфи над изкушенията, естествена сила на волята, свобода от плътски желания и т.н. – тези често дават необосновано чувство за сигурност, и самоосъждането, постоянната молитва и бдителността вече не се считат за необходими; тогава идва дерайлирането, падането!
О, събратя по вяра, ще се приспиваме ли заради вечната любов на нашия Пастир и всемогъщата ръка на нашия Отец? Заради това ли няма да се тревожим за нашето ходене, нашите навици, нашите думи и компанията, която поддържаме, или местата, на които ходим?
Нищо не може да „ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ;“ нека благодарим на Бога за това! Но това не ми дава гаранция, че няма да падна по пътя, нито ме оправдава да отслабвам в постоянната бдителност срещу всяко приближаване на светскост или грях.
Постоянна бдителност
Да, „големият железен мост“ на вечната сигурност на истинския вярващ стои; но нека наблюдаваме „малките водостоци“ и да бъдем нащрек за незабележимата, неочаквана, „разхлабена релса“. Тук сме най-изложени на корабокрушение на вярата, излизане от пътя и попадане разбити и съсипани в някое дере или блато по пътя.
„Бъдете трезви, бъдете бдителни; защото вашият противник, дяволът, като ревящ лъв, обикаля, търсейки кого да погълне“ (1 Петър 5:8).
И помнете, той е още по-опасен, когато се промъква като „ангел на светлината.“
