Библейска перспектива за депресията: Божията грижа за Илия

ВЪПРОС: Как Библията се справя с депресията?

ОТГОВОР: Библията не използва думата „депресия“ така, както ние я използваме, но дава класически пример за това, което често наричаме депресия, в историята на Илия.

В 3 Царе 17-18 виждаме Илия покорен на Бога и вървящ от победа към победа през период от 3,5 години. Яков 5:17-18 ни показва, че това време на победа е започнало и завършило с молитва. Други Божии пророци са били убивани от нечестивата царица Езавел през това време. И все пак Бог го е пазил в безопасност, въпреки че, според 3 Царе 18:10-13, той е бил обект на „световно“ издирване. Не е трудно да си представим под какво напрежение е бил.

Бог запази Своя верен слуга не само в скривалищата, към които го насочи, но и когато той открито предизвика пророците на езическите божества Ваал и Ашера. Илия беше публично оправдан като Божи слуга, хората провъзгласиха Господа за Бог, лъжепророците бяха екзекутирани и Бог изпрати обилен дъжд в отговор на молитвата на Илия. Завършвайки този най-събитийен ден, Илия изтича около 15 мили пред колесницата на цар Ахав до входа на Изреел.

Тогава Езавел изпрати пратеник да заплаши живота му „утре по това време“ (3 Царе 19:2). Ако тя можеше да изпълни заплахата си, защо да му дава еднодневно предупреждение? Всичко това се оказа твърде много за Илия. Той бягаше за живота си през по-голямата част от Израел, през Юдея, покрай Вирсавее и в пустинята! Накрая, изтощен, той легна под едно дърво, помоли се да умре и заспа.

Бог милостиво се отнесе към Своя изморен слуга. Изведнъж той усети ангел да го докосва и да казва: „Стани и яж“ (19:7). До главата му имаше питка, изпечена на въглени, и стомна с вода. Два пъти ангелът го събуди и го подкани да яде. Укрепен, той продължи 40 дни и нощи до Хорив, Божията планина, където прекара нощта в пещера. Тогава Господ го попита: „Какво правиш тук, Илия?“ Отговаряйки, той каза на Бога колко невярен е бил Израел и колко ревностен е бил той, докато сега е останал единствен, и те са търсели да отнемат живота му. Всъщност той подаваше оставката си. Очевидно той искаше Бог да го похвали и да се справи с виновните хора.

Но Бог изобщо не постъпи така. Той даде на Илия доказателство за Своята сила, но проговори с „тих, тънък глас“ (19:12). Отново Той попита Илия какво прави там, и Илия повтори обвинението си. Бог коментира това в Римляни 11:2-4, говорейки за Илия, който се моли на Бога против Израел. Какво положение за един пророк – да се моли против Божия народ! Колко различно от Моисей, който, докато признаваше сериозността на греха на Израел в поклонението на златно теле, се молеше на Бога да им прости, дори ако това означаваше да го изличи от Божията книга (Изход 32:30-32).

Бог прие оставката на Илия, каза му да помаже инструментите, които ще използва, за да изпълни присъда над Своя народ, и да помаже своя наследник, Елисей. И все пак в Своята милост Бог не отстрани Илия от служба заради неговата депресия и тъжен изблик срещу провалящия се Божи народ. Той му даде освежаващата помощ и общение в служба, от които той толкова много се нуждаеше. Бог също отговори на обвинението на Илия срещу Своя народ, като му даде да разбере, че е запазил 7000 верни на Себе Си. Докато те очевидно не са се отличили с активна служба, те са се въздържали от подчинение на Ваал.

Ние се възхищаваме на чудните Божии пътища в тази ситуация на депресията на Неговия слуга. Той се отнесе към него с нежна, любяща грижа, осигурявайки му чрез ангелски средства, даде му пълна сила да постигне целта си, като същевременно му даде възможност да се отвърне от нея. Бог търпеливо изслуша оплакването и обвинението на Своя слуга. Той даде пълно доказателство за Своята сила, като същевременно демонстрира Своя дълготърпелив характер. Той не прие обвинението на Илия срещу Своя народ, но милостиво го опроверга. Той прие оставката му, тъй като не зависи от никой от нас. И все пак Той продължи да го използва, давайки му предан помощник, който да го освежава (4 Царе 3:11), помощник, който остана близо до него до края на живота му на служба. И на Илия беше дадена честта да се яви с Господ Исус на планината на Преображението. Там той и Моисей разговаряха с Исус не за себе си и техните изпитания с провалящия се Израел, а за смъртта, която Той щеше да извърши в Йерусалим. Това щеше да бъде окончателният отговор на всеки проблем и нужда на човечеството.

Депресията не се разрешава чрез занимание със себе си, дори не и със службата си за Господа, нито чрез разкриване на грешките на другите, колкото и сериозни да са те. За християните, откъсването на очите ни от Господа и насочването им към себе си и другите може да бъде основен допринасящ фактор, но не можем да бъдем толкова опростени, че да гледаме на това като на единствената причина за депресия. Нека Бог в Своята благодат ни пази от занимание със себе си, с другите, с обстоятелствата и с проблемите, и да ни накара да се наслаждаваме на Христос.

ВЪПРОС: Какво прави Троицата днес за вярващия?

ОТГОВОР: Бог е три лица в едно – Отец, Син и Свети Дух (Мат. 28:19; Деян. 2:32-33; 2 Кор. 13:14; 1 Пет. 1:2). По начин, който само Той може да разбере, Бог е троица: три в едно и едно в три. Връзката между всеки член на Божеството и вярващия е очертана по-долу.

Първо, Бог е техен Отец (Йоан 20:17; Рим. 8:14-17; Гал. 4:6-7) и те са Негови деца (1 Йоан 3:1). Той има голямо наследство за тях. Бог чува техните молитви и им прощава, когато се изповядват и покайват (Деян. 8:22, Еф. 3:14-19; Кол. 1:3). В отговор те трябва да служат на Бог Отец (Откр. 1:6).

Второ, Господ Исус Христос (Синът) сега е на небето и приготвя място за тях (Марк 16:19; Йоан 14:2). Когато съгрешават, Той ги защитава и пледира тяхното дело (Рим. 8:34; Евр. 7:25; 1 Йоан 2:1). Той също така поддържа вселената, в която живеят (Кол. 1:17; Евр. 1:3).

Трето, Исус обеща, че Светият Дух ще живее във всички Негови последователи (Йоан 14:17; Деян. 2:38-39). Светият Дух е техен съветник, застъпник, ходатай и утешител (Йоан 16:7). Той ги учи и им напомня (Йоан 14:26); свидетелства за Христос (Йоан 15:26); изобличава за грях, правда и съд (Йоан 16:8-11); води ги в истината и им разкрива Божиите неща (Йоан 16:13-15); призовава ги към специфични служения (Деян. 13:2-4); забранява определени действия (Деян. 16:6-7); ходатайства за тях в молитва (Рим. 8:26-27); ръководи техните молитви (Юда 20); и променя характера им, за да бъдат по-подобни на Христос (Гал. 5:22-25).