„Защото Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното.“ Лука 19:10
Ако човек, който не може да плува, падне в дълбока вода и вика за помощ, какво бихте направили? Бихте ли му хвърлили книга за пет лесни урока по плуване? Бихте ли му извикали насърчение? Ами ако скочите във водата и извикате: „Просто ме погледни, братко! Следвай моя пример! Ще те науча как да плуваш и да се спасиш!“ Не бихте направили такова нещо! Този давещ се човек не се нуждае от уроци по плуване. Твърде късно е за това! Това, от което се нуждае, е спасител, който ще дойде при него в отчаяното му състояние, ще се наведе, ще го повдигне и ще го избави от лапите на смъртта.
Същото е и с духовното състояние на човека. Библията казва, че „всички са съгрешили“ и че „заплатата на греха е смърт.“ Всеки, роден в този свят, е паднал в грях и в неговата студена прегръдка е обречен на унищожение. Единственото средство за бягство трябва да бъде чрез „Спасител“, който се навежда с благодат и избавя нуждаещата се душа от осъждение. Невъзможно е човек да се научи да „спасява себе си.“ Да се опитва с всички сили няма да помогне, а следването на примера на другите е безполезно. Това, от което се нуждае, е Спасител.
Колко благодарни трябва да бъдем тогава, че „Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното“ (Лука 19:10). Той избавя всички, които Му се доверяват за своето спасение. Точно както давещият се човек трябва да се отпусне и да спре да се бори в ръцете на своя спасител, ние трябва да направим същото с този Спасител, Господ Исус Христос.
„Повярвай в Господ Исус Христос и ще бъдеш спасен“ (Деяния 16:31)
