Добро утро, Wi-Fi земя по целия свят. Днес ви поздравяваме в името на разпнатия, погребан, възкръснал, прославен и скоро идващ Спасител, в несравнимото име на Исус. Амин.
Е, тази седмица е седмицата, когато християните честват смъртта и Възкресението на Господ Исус. Но точно както Библията не наставлява християните да си спомнят раждането на Христос на Коледа, така Библията мълчи относно великденско честване. Въпреки това, християните имат свободата да направят тази седмица специално възпоменание на смъртта и Възкресението на Господа, точно както имаме свободата да честваме раждането на Господа на Коледа. Всичко, което се прави за Негова слава, е добро. Амин.
Но както всички знаем, Библията дава наставления относно спомнянето на смъртта на Господа. Християните трябва да си спомнят смъртта на Господа в Господната вечеря, която трябва да честваме ежеседмично, както е правила ранната църква (Деяния 20:7). Всъщност, едно от двете редовни събрания на ранната църква е било специално за Господната вечеря (1 Коринтяни 11:20). Господ каза: „Това правете за Мой спомен“ (1 Коринтяни 11:24). И в Господната вечеря ние възвестяваме или обявяваме смъртта на Господа, докато Той дойде (стих 26), докато Той дойде. Така че в Вечерята ние също косвено честваме Неговото възкресение. И църквата се събира в първия ден на седмицата, който е бил денят на възкресението на Господ Исус. И така, не изглежда ли донякъде дисбалансирано да се придава на Великден, който е извънбиблейско събитие, привидно по-голямо значение за християните от ежеседмичното възпоменание на страданията и Възкресението на Господа в Господната вечеря, нещо, което Библията ясно ни наставлява да правим? Но не казвам това, за да омаловажавам честването на Великден, а само за да предизвикам размисъл.
Сега, що се отнася до страданията и смъртта на Господ Исус, има различни аспекти на Неговите страдания, които трябва да разграничим. Разбира се, християните са най-запознати с Неговите страдания за нашите грехове от ръката на Бога. Именно в тези страдания на кръста благословеният Господ извърши умилостивение за нашите грехове. В мрака през последните три часа на Голгота, Господ Исус стана наш грехоносец и гневният съд на трижди свят Бог дойде върху Него. В края на тези три часа чуваме Неговия вик: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46).
Сега, що се отнася до този вик, искам най-категорично да подчертая, че Господ Исус беше изоставен от Бога. Той не беше изоставен от Отца. Но за съжаление, често чуваме това ужасно погрешно твърдение, че Господ Исус е бил изоставен от Своя Отец, повтаряно от амвони и в съвременни християнски песни. Има много тайни относно личността на нашия обожаван Господ, които човешкият ум не може да проникне. Вечният Син, идващ на този свят в човешка плът, изисква нашето поклонение, а не нашия интелектуален анализ. И това важи и за Неговите страдания на кръста на Голгота. Но нека поне да сме сигурни, че разграничаваме две неща: първо, страданията на нашия Господ на кръста, разглеждани като съвършено послушание към Неговия Бог и Отец, и второ, страданията на нашия Господ на кръста, разглеждани като жертва за грях.
Първо, Господ Исус беше съвършено послушен на Своя Бог и Отец, дори до смърт на кръст (Филипяни 2:8). Това, което доведе нашия Господ Исус до кръста, беше Неговото послушание. Той каза: „Чашата, която Отец Ми даде, да не я ли пия?“ (Йоан 18:11). И може би писанието, което най-добре улавя същността на любовта и послушанието на Господа към Неговия Отец, е Битие 22. В тази глава Исаак се предава на баща си Авраам като жертва. Каква абсолютна любов и доверие е имал Исаак към баща си, че би се подчинил на бащиния нож! А какво да кажем за Авраам? Той обичаше сина си Исаак с цялото си сърце, но да види Исаак, лежащ на олтара в абсолютна любов и доверие към него, сигурно е развълнувало Авраам отвъд думите. И в Йоан 10:17 Господ Исус каза: „Затова Ме обича Отец, защото Аз давам живота Си.“ Виждате ли, Отец винаги е обичал Сина (Йоан 3:35), но послушанието на Сина на Голгота раздвижи нов мотив на любов от сърцето на Отца. Така този поглед към Голгота подчертава, че Господ Исус прославя Своя Отец в Своето абсолютно послушание, а стойността на Неговата смърт за Небето е отразена във всеизгарянето от Левит глава 1, където ароматът на жертвата беше сладко благоухание за Небето.
Но тогава има и вторият поглед към Голгота, а именно Господ Исус, страдащ като жертва за грях. И този аспект на Неговата смърт е представен в приноса за грях в Левит глава 4. В този принос нямаше сладко благоухание за Небето. Всъщност, само части от приноса за грях бяха изгорени на олтара. По-голямата част от жертвата беше изгорена извън стана на Израел. И това изобразява смъртта на Господ Исус за грях. Именно през тези последни три часа от страданията на Голгота Господ Исус пое нашите грехове върху Себе Си и Той стана грях и проклятие за нас. Благословено Божие Агне.
И така, нека Светият Дух да даде на всеки от нас да се поклони пред тази истина: първо, че през онези ужасни три часа на мрак, Господ Исус беше изоставен от Бога и понесе Неговия гняв срещу греха; и второ, че през същите тези три часа, Господ Исус се предаде в съвършено послушание на Своя Отец, на Своя Отец, чиято любов към Неговия Син никога не може да бъде измерена. Отново, благословено Божие Агне. В името на Исус. Амин.
