Общението в Първо Йоаново 1 е, първо, индивидуално и, второ, колективно.
В първите четири стиха виждаме прекрасното познание за общението, което имаме индивидуално с Отца и Сина. То се основава на това, което е било видяно, познато и докоснато от апостолите и ни е разкрито днес. Ние сме доведени, по Божия благодат и Неговото суверенно действие, в тази сфера, където, като индивид, имаме общение с Божествени Личности. Всеки, който е приел Божия план за спасение (Исус Христос като Господ и Спасител), сега е способен да ходи в светлината – да ходи в доброто на познанието за Бога, както е напълно разкрито и познато в нашия Господ Исус Христос. Какво място на благоволение! Да можеш да почиваш във цялото блаженство на близостта на общението с Отца; тази близост, позната и практикувана от нашия Господ, Който винаги е пребивавал в лоното на Отца (Йоан 1:18) и е познавал покоя и мира на това място дори пред най-екстремната опозиция, когато е бил тук на този свят.
Можем да познаваме и да живеем в същата сфера, за да бъде нашата радост пълна. Можем да се наслаждаваме на общението с Божествени Личности по всяко време и при всякакви обстоятелства.
В стих 7 ние сме въведени в общение един с друг, докато ходим в светлината, и основата на това е кръвта на Исус Христос, която ни очиства от всеки грях. Това колективно общение е на същата основа на благоволение и привилегия, осъществено от Бог, действащ суверенно за наше благословение. Ние сме въведени в общение (общението на светиите) като тези, които „ходят в светлината“, ходят тук в този свят в познанието за Бога, показано и познато от сърцето. Ние се наслаждаваме на същата светлина и участваме в същия живот и природа на Този, Който е светлина. Тези, които „някога бяха тъмнина“ (Ефесяни 5:8), сега са праведно и суверенно въведени в това възвишено положение. Така имаме това общение един с друг, основано на кръвта на нашия благословен Господ.
За да имаме силата да се наслаждаваме на това общение, ние сме доведени до познанието на Светия Дух, даден да обитава във всеки вярващ (2 Коринтяни 13:10-14, Филипяни 1:1-2).
Какво красиво проявление на практическо християнско поведение може да се види сред тези, които познават Отца!
Новият живот експериментално показва всички благодатни характеристики на нашия благословен Спасител, защото сме родени от Бога (нова природа) и животът ни е скрит в Христос; плътта няма място или участие в този живот. Павел развива това колективно общение една стъпка по-нататък, описвайки го като „общението на Неговия Син“, 1 Коринтяни 1:9. Божият Син има тук на земята Своето общение, съставено от тези, закупени с Неговата собствена кръв – ТОЙ е собственикът му; това е НЕГОВОТО общение. Забележете, че това е мястото на отговорност, към което е призован всеки вярващ (1 Коринтяни 1:1-3); това е колективното място на Събранието. Отново, нека подчертаем, че всеки вярващ е призован на това място и е отговорен да отразява Собственика на общението. Дори коринтяните, общност, която се проваляше в това отношение, можеха да признаят, че „Бог е верен, Който ни е призовал.“
Основата на насладата от общението се намира във 2 Коринтяни 6:14-18, което противопоставя отделянето от този свят и неговата практика с отделянето за Бог и Неговото служение. Голямата тайна на нашето наслаждение от това общение е отделянето за НЕГО:
Какво общо има светлината с тъмнината?Ние бяхме изведени от тъмнината към светлината.
Реалността на общението или събранието на светиите трябва да бъде намерена и да й се наслаждаваме тук на този свят, под Господството на Христос, признавайки Го за Глава на Събранието. Не може да има нищо от този свят или от плътта. Характерът на общението е познатото притежание на Божествен живот в Христос и неговото наслаждение се намира в силата на Светия Дух и в отделянето от света за Него Самия.Нека го познаваме и преживяваме все повече и повече.
