Една велика характеристика на Господ Исус е Неговата грижа за децата. Един от малкото пъти, когато четем, че Господ Исус е бил недоволен, е когато хората не са искали малки деца да се приближават до Него (Марк 10:13-16). Той укорил учениците за това, че се опитват да прогонят децата, като казал на Своите последователи да оставят малките да идват при Него, без да ги спират. Друг пример за Божията любов към децата се намира в Яков 1:27. Там ни е казано, че „чистата религия“ (KJV) е да се грижим за сираците. Ние сме насърчени да поемем тяхната кауза (виж Исая 1:17). Когато мислим за Бога като наш Отец, ни се напомня, че всички ние сме осиновени (Римляни 8:15; Ефесяни 1:5).
В Библията има няколко примера за деца, за които Господ се е грижил, когато не са били отгледани от своите биологични родители. Тези деца са били разделени от родителите си по различни причини: осиротели, пленени или изпратени да живеят другаде. Ще разгледаме живота на няколко деца, които са били отгледани от някой друг, освен от биологичния си родител, по-специално: Моисей, Самуил, малката слугиня и Естер.
Въпреки това, преди да разгледаме живота им, трябва да споменем, че Господ Исус също е бил отгледан от земен баща, който не е бил негов биологичен баща. Бог е осигурил Йосиф да бъде баща на Господ Исус, когато Господ е бил малко дете. Йосиф е осигурявал, защитавал и се грижил за Господ Исус и Неговата майка Мария, и Го е водил в храма „всяка година“ (Лука 2:41). Исус е бил известен като „Йосифов син“ (4:22) и „синът на дърводелеца“ (Матей 13:55).
Моисей
Животът на Моисей имал много необичайно начало, защото майка му го родила по време, когато всички момчета, родени на израилтяните, трябвало да бъдат „хвърлени в реката“ и удавени (Изход 1:22). Родителите му имали вяра, че трябва да го запазят и че Господ ще го защити (Евреи 11:23).
Родителите на Моисей го скрили в малък „ковчег“ (Изход 2:5) на реката, но дъщерята на фараона намерила бебето им и искала да го отгледа като свой собствен син. Бог обаче наредил, преди това малко момче да бъде отведено да живее с дъщерята на фараона, тя да го върне на биологичната му майка. Майката на Моисей тогава успяла да се грижи за него, докато той не станал достатъчно голям, за да я напусне (ст. 9). През времето с майка си Моисей научил много. Родителите му имали възможност да го обучат и да го научат за Бога, на Когото той принадлежал (Второзаконие 6:7).
Много по-късно Моисей, подтикнат от Светия Дух, написал Битие, което е изпълнено с истории за млади мъже и изборите, които е трябвало да направят. Например, много глави в Битие разказват историята на Йосиф, млад мъж, който е трябвало да се научи да избягва многото изкушения на Египет. Това са уроци, които Моисей е научил в много ранна възраст от родителите си, през времето, което Господ им е дал възможност да отгледат сина си за Него. След това Бог е защитил Моисей от корупцията на Египет.
По-късно, когато Моисей бил по-възрастен, той имал същата вяра като родителите си (Евреи 11:24-27). Като възрастен той решил, че няма да живее според принципите на света; вместо това ще се съсредоточи върху своите братя, евреите (Деяния 7:23). Господ използва духовното обучение, което получаваме в млада възраст, за да ни предпази от света, който е против Него.
Самуил
Възпитанието на Самуил имало някои прилики с това на Моисей, включително това, че и двамата живели с биологичните си родители през първите няколко години от живота си. Майката на Самуил, Анна, не можела да има деца (1 Царе 1:5). По време на посещение в Господния дом тя се помолила за син и обещала, че ще даде момчето на Господа, за да Му служи (ст. 11). С течение на времето Анна родила Самуил, който живял с родителите си, докато не станал достатъчно голям, за да отиде да живее при свещеника Илий в Господния дом. Оттогава нататък Илий го отгледал.
Самуил служел на Господа в храма, но бил заобиколен от хора, които били неверни на Господа. Двамата сина на Илий, Офни и Финеес, не познавали Господа (2:12), и все пак участвали в работата на храма. Те били зли, а Илий не направил нищо, за да ги спре. Вместо това, той ги почитал повече, отколкото почитал Бога. Господ призовал Самуил по това време, когато той бил още дете, и му казал какво ще направи (1 Царе 3).
Бог вече беше разкрил, че двамата сина на Илий ще умрат в един ден (виж 1 Царе 2:27-36). В същия пасаж четем, че Бог обеща, че ще издигне верен свещеник, който ще върши това, което е в Неговото сърце, и Бог ще изгради на този свещеник „сигурен дом“ (1 Царе 2:35). Самуил продължи да расте и Господ беше с момчето. Бог успя да запази Самуил и да го използва, дори когато Самуил израстваше в зла среда. Много по-късно Бог използва Самуил, за да помаже Саул, а след това и Давид за царе на Израел (1 Царе 10:1, 16:13). Самуил беше посветен на Господа и верен на Него през целия си живот.
Малката слугиня
В 4 Царе 5 четем историята на едно младо момиче, чието име не ни е казано. Тя е наричана „малка слугиня“ (ст. 2), защото е била млада и е служила на съпругата на човек на име Нееман. Този човек е бил „велик“ и „почитан“, капитан на сирийската армия (ст. 1).
Малката слугиня била взета в плен от Израел и станала слугиня в дома на Нееман в Сирия. Господ бдял над нея, предпазвайки я от ситуация, която би могла да бъде много по-лоша. Той имал план за живота ѝ, като я отнел от родителите ѝ, и Той осигурил тя да бъде на място, където да може да помогне на човек – Нееман – който имал проказа.
Когато момичето чуло, че Нееман е болен, веднага си помислило за Бога на Израел, за Когото родителите ѝ я били научили. Малката слугиня казала на съпругата на Нееман, че ако Нееман отиде при Божия пророк в Израел, той ще се излекува от проказата си (4 Царе 5:3). Това младо момиче не беше забравило Бога в тази езическа земя и Господ я използва, за да даде силно свидетелство за Него. Нееман чул какво е казала на жена си и предприел действия.
По същия начин сега Господ може да ни пази в света на неверие, в който живеем, и Той може да използва думите ни, дори когато са казани по много тих начин. Нейните думи имаха огромно въздействие върху Нееман; той действаше според казаното и беше излекуван по много чудотворен начин. Страната Сирия продължи да измъчва Божия народ, но никога не чуваме, че Нееман е бил замесен в това. Животът му се беше променил, защото Бог използва една малка слугиня, която, въпреки трудните обстоятелства в живота си, даде думи на свидетелство за това, което Бог може да направи.
Естер
Естер беше подобна на другите трима души, които разгледахме, по това, че не беше отгледана от биологичните си родители. И все пак, нейната ситуация беше различна, защото беше отгледана от вярващ член на семейството, Мардохей. От това можем да научим, че Господ често осигурява някой, който може да бъде силно духовно влияние върху деца, които не живеят с родителите си.
Събитията, за които четем в Естер, се случват в столицата на езическа нация. Изглежда, че когато Мардохей е бил отведен от Йерусалим да живее в Суса, той вече е имал попечителство над Естер и му е било позволено да я доведе със себе си. Това е била специална Божия благодат. Тя показва активното Божие дело в осигуряването на грижи за нея и е напомняне, че по отношение на „сираците“ и „вдовиците“,
Бог настанява самотните в семейства (Псалм 68:5-6).
Естер израстваше като млада дама в Суса по времето, когато цар Асуир търсеше нова царица. Той беше прогонил Васти, защото не беше изпълнила това, което той ѝ беше поискал, и беше решил да намери друга царица (Естер 1:16-22). В крайна сметка Естер беше избрана за нова царица (2:17). През това време, и дори след като стана царица, Естер не каза на царя за своята история или че е еврейка. Мардохей ѝ беше казал да пази тайната и тя го почиташе в по-късните си години, точно както беше послушна, когато беше по-млада (ст. 20).
Забележително е, че едно младо сираче от чужда страна сега е станало царица на царя на мидийците и персите. Той е бил най-могъщият човек на земята по онова време с над 127 провинции (1:1-3). И все пак, Господ е имал специален план за живота ѝ и тази история не е само за нея.
В останалата част от книгата Естер виждаме как еврейският народ е бил на път да бъде унищожен от втория по ранг на царя, Аман (Естер 3). Причината за заговора на Аман да убие всички евреи е била, защото Мардохей е отказал да му се поклони. В крайна сметка Естер отишла при царя, за да моли за живота на своя народ. Аман бил убит, а еврейският народ бил спасен. Естер се е страхувала да отиде при царя, но го е направила по указание на Мардохей. Той ѝ казал:
Кой знае дали не си дошла на царство за такова време като това (Естер 4:14).
Тя е била запазена от Бога не само за своя собствена полза, но и за ползата на своя народ. Божият план за нейния живот е бил благословение за другите, дори сега, докато се учим от нейната история.
Заключение
Историите на тези деца сочат към един голям факт: Бог е имал по-големи планове за живота им, отколкото просто да се грижи за непосредствените им нужди. Господ ги е използвал по невероятни начини за полза на другите. Като ги е запазил и ги е пазил за Своята работа, Той също така ги е благословил. Това е напомняне за това, което четем в Римляни 8:28, че Бог работи за добро. Неговите планове или пътища са по-високи и по-големи от нашите (Исая 55:8-9).
Любовта на Господа към децата е демонстрирана в тези истории, въпреки че те са преминали през трудни преживявания. Той им е осигурил и ги е използвал за голямо служение – Неговото служение. Никога не трябва да подценяваме начина, по който сме започнали живота си. Има много хора, които започват в трудни обстоятелства, но Господ може да използва тези ситуации за добро и за Негова чест и слава.
Една зима едно малко сираче помоли една дама да му позволи да почисти снега от стъпалата ѝ. „Много ли получаваш за това, момченцето ми?“ – попита тя. „Понякога да“, каза момчето, „но често получавам много малко.“ „И никога ли не се страхуваш, че няма да получиш достатъчно, за да живееш?“ Детето изглеждаше объркано, и каза: „Не мислите ли, че Бог ще се погрижи за едно момче, ако то Му се доверява и върши цялата работа, на която е способно?“ —Послания за Божията любов, 23 ноември 1902 г.
