Неговата милост трае вечно
Писанието никога не е белязано от излишни повторения. Псалм 136 съдържа много повече повторения от която и да е друга част от Божието свято Слово. Той се състои от 26 стиха, всеки от които завършва с думите (NKJV): „Неговата милост трае вечно“, съчетани с увещание, повтаряно няколко пъти, да „благодарим“ на Господа или на Бога (ст. 1-3, 26).
Няма да има никаква нужда да се стимулират светиите в слава да изразяват благодарността си, защото няма да има нищо, което да попречи на изблика на хвала. Нотите на хвала никога няма да умрат или да намалеят през вековете на вечността. Но тук на земята е различно и ние правим добре да помним увещанията на този красив псалм, защото повторението, което го бележи, далеч не е излишно.
Видната дума „милост“ е свързана в този псалм от една страна със състрадание, а от друга – с нужди, които трябва да бъдат посрещнати – божествено състрадание, посрещащо човешки нужди. В Новия Завет намираме божествена милост, която разширява своите благоволения далеч отвъд човешките нужди. Но когато милостта, разглеждана в псалма, е правилно разбрана, тя води до изливане на благодарност.
Защо, можем да попитаме, тези утешителни думи се повтарят не по-малко от 26 пъти? Трябва да има причина, и то спешна. Това е така, защото човешките същества са толкова лекомислени и самодоволни, или небрежни и безразлични, в приемането на чудесните Божии милости, че често са неблагодарни. Освен това, историята на Израел е основно предвид в този псалм, и те бяха под закона и забравяха факта, че той им донесе само осъждане, докато всички добри неща, на които се радваха, ги достигнаха на основата на Божията милост. Ние също живеем живота си ден след ден като длъжници на Божията милост.
Един неверник вечеряше с християнския си брат. Разгневен, че брат му първо беше благодарил за храната, той удари с юмрук по масата, възкликвайки: „Не съм задължен на твоя Бог за храната, която ям. Аз работя усилено, печеля заплата и плащам за това, което ям.“
Брат му отговори, че всичките пари на света не биха могли да купят нито едно зърно пшеница, освен ако Бог не го е създал, давайки му силата да се възпроизвежда и след това да поддържа човешкия живот, когато се използва като храна. Той е създал слънцето, което узрява зърното, и е дал вода, като дъжд, за да го доведе до зрялост. Това и още показва колко безнадеждно плитък е бил неговият неблагодарен дух. Уви! Безброй множества са неблагодарни. Писанието ни предупреждава, че един от знаците на последните дни е, че хората ще бъдат „неблагодарни, нечестиви“ (2 Тимотей 3:2).
Казва ли Писанието нещо по този въпрос? Да. Четем за храна, която е „осветена чрез Божието слово и молитва“ (1 Тимотей 4:5). В Битие 9:3 намираме как изобилно снабдяване с храна е било предоставено на разположение на човека чрез Божието слово. Наистина е тъжно, ако това освещение не е завършено в християнските домове чрез молитва, когато се използва така милостиво предоставената храна.
Но нека разгледаме уроците, които трябва да научим от Псалм 136, който е написан в старозаветни времена и е пълен с препратки към историята на израилтяните. Споменава се Божията мъдрост в сътворението, в небесата и земята, в създаването на слънцето да управлява деня и луната през нощта. На Ной е дадено уверението: „Докато земята съществува, сеитба и жътва, студ и жега, зима и лято, и ден и нощ няма да престанат“ (Битие 8:22). Ако това обещание не беше спазено, колко опустошително би било!
Псалмистът разказа за удивителната Божия милост към Израел, когато те бяха само роби в Египет, освобождавайки ги от тяхното нещастие и убивайки първородните на египтяните. Никакъв по-лек удар не би сломил упоритата воля на фараона. Беззащитни, каквито бяха израилтяните сами по себе си, с мощна ръка Той ги изведе, събаряйки фараона и неговите армии в Червено море.
Псалм 136:16 обобщава пътуването на Израел през пустинята. Знаем, че манна слизаше от небето и вода от ударената скала ги следваше, въпреки че тези неща не са споменати в този кратък стих. Псалмистът им напомни как Бог ги е въвел в земята на тяхното притежание, събаряйки велики царе, за да постави Своя народ там. Той беше казал на Авраам, че когато беззаконията на аморейските народи достигнат пълнота, потомците на Авраам ще бъдат въведени в земята. Божественото обещание беше изпълнено.
Разказвана ли е някога такава история в цялата световна история? Не трябва да се чудим, че Израел е бил призован да благодари на Бога за такава изобилна и продължителна милост. Но дали ние, християните, сме толкова внимателни, колкото трябва да бъдем, към многото и изобилни милости, които ни се дават? Страхуваме се, че не сме. И никога не трябва да забравяме, че колкото и големи да са милостите, които получаваме по отношение на този живот, ние ги имаме още по-изобилно по духовен начин.
Апостол Павел, в Римляни 12:1, умолява светиите „чрез Божиите милости“ да представят телата си „жива жертва, свята, благоугодна на Бога“. Той намеква за великите духовни ползи, които се дават от евангелието, когато то се приема с вяра. Независимо дали сме евреи или езичници, ние сме благословени на основата на милостта. Ние сме били благословени „с всяко духовно благословение в небесните места в Христос“ (Ефесяни 1:3).
Бог ни е благословил така в изобилието на Своята милост. Това не е било само за да бъдем подтикнати да Му поднасяме благодарността си, но и за да отговорим на увещанието „да възвестявате хвалите на Този, Който ви е призовал от тъмнината в Своята чудна светлина“ (1 Петрово 2:9).
От А. Дж. Полок (адаптирано)
Сине Божий! С радост Те хвалим, на Отчевия престол горе; Цялото Ти чудно дело Те показва, пълен с благодат и пълен с любов! Господи, приеми нашето поклонение – за нашите грехове Ти веднъж беше убит; Чрез Твоята кръв имаме спасение, скоро ще споделим Твоето безкрайно царуване.
Бог, в Теб разкривайки Своята любов, показва колко огромна, колко богата е Неговата благодат; Благословена е нашата участ, с радост виждайки цялата Му слава в Твоето лице. О! Милостта, която ни е благословила, предначертана така преди началото на времето, Милост, която в Теб ни е запазила, милост огромна, като небесния простор. —Самюъл П. Трегелес (1813–1875)
