Застъпникът прави две неща: Той ходатайства пред Отца за нас; Той прилага словото към нас. Едното поддържа нашата кауза, ако съгрешим, пред Отца, срещу обвинителя; другото привежда нашето практическо състояние до нашето положение, което винаги се поддържа без грях от праведния Застъпник, Който е извършил умилостивение.
Неуспехът в нашето практическо състояние произтича от факта, че имаме две природи в една личност.
С ума си аз самият служа на Божия закон, а с плътта – на закона на греха. (Римляни 7:25)
И макар чрез вяра и по дух да не сме вече в плътта, все пак тя е в нас (макар чрез вяра да я смятаме за мъртва), оттук и провалът. Няма извинение, но факт е, че се проваляме. Нашето положение като деца винаги остава същото, дори и да съгрешим, благодарение на праведния Застъпник, Който е извършил умилостивение.
Ако някой съгреши, имаме Застъпник. Но ние сме се провалили в практическото си състояние – осквернени сме. Телата ни са измити с чиста вода, това е вярно (Евреи 10:22); веднъж сме имали умиването на възкресението (Тит 3:5); новородени сме (Йоан 3:3); тогава няма нужда да бъдем отново поставяни във ваната.
Но ние сме съгрешили, краката ни са се осквернили, така да се каже, преминавайки през този оскверняващ грях свят. Това няма да стане за присъствието на Отца. Какво прави Застъпникът? Той прилага словото към нас, измива краката ни и ни води към изповед и самоосъждане. Споменът за нашия Застъпник, Който е извършил умилостивение, ни връща на колене при нашия Отец, Който ни прощава и ни очиства от всяка наша неправда.
Ние сме очистени според това, което Той е като Праведния в присъствието на Отца. Това е очистване чрез водата на словото, а не чрез кръв, която никога не се повтаря. Това е прилагането на смъртта на Христос, чрез словото, към моралното осквернение от корена на греха. Така, благословеното дело на Застъпника е, от една страна, да ходатайства за децата пред Отца, ако съгрешат; от друга страна, да измива краката им със словото, за да приведе тяхното практическо ходене и състояние до тяхното положение пред Него.
Колко щастливи сме да бъдем свързани с благословения Застъпник! От една страна, ходатайствайки за нашите братя, ако съгрешат; от друга страна, носейки им словото и измивайки краката им. Нека Господ да дава все повече тази благодат, така че светиите да видят своята благословена привилегия на любов да покриват грехове (Притчи 10:12), да ходатайстват за своите братя, ако съгрешат, и да действат вярно към тях, като им носят словото, измиват краката им, за да бъдат очистени от осквернението; тези последните, побеждавайки обвинителя чрез кръвта на Агнеца, от една страна, ако съгрешат, и от друга страна, открито съпротивлявайки му се чрез словото на своето свидетелство, като самия благословен Господ Исус. Той отговори на дявола, когато го изкушаваше да съгреши, като каза: „Писано е.“ Така трябва и ние. Ако съгрешим, слава Богу, винаги можем да Му отговорим с кръвта на Агнеца, която е балсам за всяка рана.
Кръвта на Агнеца и словото, мечът на Духа, са нашите инструменти срещу дявола тук долу, докато Застъпникът поддържа нашата кауза пред Отца горе на небето. Така, във всеки случай ние сме поддържани и сме победители, „повече от завоеватели чрез Този, Който ни възлюби.“
