Когато обезсърчението ни връхлети, отчаяно се нуждаем от Божието докосване в живота си.
Преодоляване на обезсърчението
Когато бях малък, една от любимите ми песни от неделното училище вървеше така:
„Обезсърчени ли сме? Не! Не! Не! Обезсърчени ли сме? Не! Не! Не! Проблеми могат да дойдат и проблеми могат да си отидат; Ще се доверим на Исус, независимо от добро или зло. Обезсърчени ли сме? Обезсърчени ли сме? Не! Не! Не!”
Беше забавен припев за пеене, но истината е, че много от нас са обезсърчени тези дни. Има и много обезсърчени семейства.
Речникът определя обезсърчението като „загуба на смелост или увереност, обезсърчаване“. Друга свързана дума в Писанието е „ужасен“, което означава „да бъдеш обезсърчен при перспективата за проблеми“ (Исая 41:10, Еремия 1:17, Исус Навин 1:9). Не само нещата, които се случват, ни обезсърчават. Понякога това са неща, които още не са се случили, но може да се случат.
Разгледайте тези неща относно обезсърчението: то ще дойде; винаги идва в най-лошия момент (Има ли изобщо добър момент?); винаги идва от най-неочаквани източници; кара хората да правят най-непредсказуеми неща; може да ни научи на ценни уроци за себе си, другите и Бога; може да бъде преодоляно с Божия помощ.
Отличен пример за обезсърчение е Божият слуга Илия. Бог беше славно победил пророците на Ваал на планината Кармил (3 Царе 18). Когато царица Езавел чу, че 450 от нейните пророци са били убити от Илия, тя заплаши да го убие до 24 часа. В пълно отчаяние той избяга в пустинята, седна под едно дърво и помоли Бог да отнеме живота му (3 Царе 19:4). За щастие, това беше една от молитвите на Илия, на която Бог не отговори!
Какъв беше проблемът на Илия? След гръмка победа, как можеше толкова скоро да се обезсърчи до степен да иска да умре? Първо, той откъсна очи от Бога – първата стъпка към обезсърчението. Второ, той фокусира вниманието си върху хора и обстоятелства (Езавел и нейната заплаха да го убие). Трето, той видя проблема си вместо Божията цел. Четвърто, той прибягна до самосъжаление. Пето, той потъна в отчаяние. Не правим ли същото?
Но забележете какво направи Бог. Вместо да се разстрои на Илия, че се е обезсърчил, Бог направи пет неща. Първо, Той му позволи да си почине (3 Царе 19:5). Умората е една от най-честите причини за обезсърчение. Бог е толкова практичен. Второ, Той го докосна чрез ангел (3 Царе 19:3). Когато обезсърчението ни връхлети, отчаяно се нуждаем от Божието докосване в живота си. Трето, Той говори на Илия. Ако някога трябва да чуем Божия глас, то е когато сме обезсърчени. Четвърто, Той осигури нуждите на Илия (3 Царе 19:6). Илия беше уморен и гладен. Той се нуждаеше от освежаване. Бог му даде това, от което се нуждаеше, а не това, което искаше. Колко окуражаващо е да знаем, че Бог разбира нуждите ни по-добре от нас и е ангажиран да ги посреща. Пето, Той му даде посока (3 Царе 19:9-18). Някои от най-големите ни обезсърчения са просто резултат от това, че не знаем какво да правим.
Бог използва различни средства, за да ни служи, когато се обезсърчим. Но, интересното е, че това често са самите неща, които избягваме, когато сме потиснати. Неговото Слово е най-големият ни източник на насърчение. Но забелязали ли сте колко трудно е да четете Библията, когато сте обезсърчени? Други хора могат да помогнат, но във времена на обезсърчение, като Илия, ние просто искаме да бъдем оставени на мира. Бог може да ни говори чрез проповед, но не ни се ходи на църква. Бог често избира да ни служи чрез песен или химн, но дори ободряващата музика се избягва. Специално благословение може да донесе насърчение, но когато сме обезсърчени, е трудно да различим между благословение и бреме.
Ами вашето семейство? Справяли ли сте се с обезсърчение заради някои неща, които не са се развили по начина, по който сте се надявали? Ако е така, не сте сами. Много семейства се борят със същите неща. Какъв е отговорът? Разгледайте историята на бедствието на цар Давид след унищожаването на Сиклаг (1 Царе 30). Амаличаните изгориха града, семействата на войниците бяха пленени и те плакаха, докато нямаха повече сълзи. Но се казва, че въпреки че мъжете заплашиха да го убият с камъни, „Давид се насърчи в Господа“ (1 Царе 30:6). Ние също трябва да помним къде да намерим насърчение, когато светът ни се срива. Нека вашето семейство бъде насърчено в Господа.
