Сатана, нашият враг
Апостол Павел ни казва, че „Сатана да не би да ни надхитри. Защото не сме в неведение за неговите замисли“ (2 Коринтяни 2:11 NIV). Но темата за Сатана е такава, която трябва да бъде изяснена днес, защото дори сред някои християни Сатана често е отхвърлян с усмивка, сякаш той всъщност не съществува.
Съвсем вярно е, че ако този въпрос – „Сатана, Дяволът, действителна, буквална, жива личност ли е?“ – бъде поставен на гласуване пред християнството като цяло днес, бихме открили, че той изобщо не съществува. Днес, за съжаление, мнозина вярват, че нито съд, нито ад, нито Сатана съществуват, и те отхвърлят тези вечни реалности, защото те се сблъскват с безгрижния, обичащ удоволствията дух на нашето време.
Въпреки това, в Писанията, личността на Дявола е разкрита толкова ясно, колкото и личността на Христос. Малцина осъзнават последиците от отричането на неговото съществуване. Ако Исус не беше външно изкушаван към зло, тогава тези три зли предложения – да превърне камък в хляб, да получи царството на земята чрез поклонение на дявола и да се хвърли от върха на храма (Лука 4:1-12) – не биха дошли от някаква жива интелигентност извън Него, а от Него самия! Такава богохулство ние отхвърляме и ненавиждаме с цялото си сърце. Дяволът тогава, според Писанието, е действително, живо, разумно същество.
Популярното погрешно схващане за Сатана
Сатана не е, както понякога е изобразяван, човешка форма с хитра физиономия, характеризираща се с ниско-коварна усмивка, с рога, копита и раздвоен опашка, напълно презрително, отвратително създание. Не, думата в оригиналния иврит, обикновено превеждана като „змия“, е много по-вероятно да има смисъл във второто си кореново значение – „да свети“. Така първите впечатления на човечеството от него са били за красота и страхопочитание. Тъй като той е бил най-висшето създание в духовния свят, мъдростта на Сатана, както е бил създаден, е била възхитителна, но тази мъдрост се е превърнала в хитрост и лукавство след неговото падение.
Достойнството на Сатана по сътворение
В Юда виждаме достойнство, дадено на Сатана от архангел Михаил, като архангелите са най-висшите от всички създания, по-високи от ангелите. Юда казва: „Дори архангел Михаил... не посмя да произнесе... обвинение против него, но каза: Господ да те смъмри“ (Юда 9). Така Михаил признава, че Сатана е толкова високопоставен, че само Господ може да го смъмри, както само един по-висш може да смъмри един по-нисш. Защо Сатана се представя за толкова отблъскващ? Това е хитър начин да накара хората да чувстват по-малка нужда да бъдат нащрек срещу него!
Сатана е „князът на демоните“ (Матей 12:24-26), като демоните са ангелите, които паднаха с него. И той е също „князът на този свят“ (Йоан 12:31). Трябва да се отбележи, че Господ не оспорва способността му да дарява „властта на царствата на света“ (Лука 4:5-6). Но също така трябва да се отбележи, че Сатана е узурпиращата сила на света; той е княз по власт, но не и по титла!
Образи на Сатана
В Езекиил 27-28, царете на Тир и Вавилон са използвани, пророчески, за да ни представят Сатана. Пророкът пише: „Ти беше образец на съвършенство, пълен с мъдрост и съвършен по красота. Ти беше в Едем, Божията градина... Ти беше безупречен в пътищата си от деня, в който беше създаден, докато не се намери беззаконие в теб... Сърцето ти се възгордя поради красотата ти и ти поквари мъдростта си“ (Езекиил 28:12-17 KJV). Кое бедно дете на Адам би могло някога да бъде наречено „образец на съвършенство“?
В Езекиил 28:17 виждаме, че гордостта на Сатана е била първият грях, който е нарушил спокойствието на вечността, и е разбунил буря, която все още не е престанала да бушува. Отбележете тук, че неговата мъдрост е станала „покварена“ и в резултат на това той е станал „хитър“ (Битие 3:1). Както е писал пророк Исая, използвайки царя на Вавилон като тип: „Как си паднал... о, Луцифер... Защото си казал в сърцето си: Ще възвися престола си... Ще бъда като Всевишния“ (Исая 14:12-14). Такъв език би бил абсурден от устата на който и да е обикновен цар на Вавилон!
Откъде дойде Сатана, Дяволът? Бог не го е създал като такъв. Бог е абсолютно добро и винаги само добро. Нищо, което не е добро, никога не е произлязло от Него като свой източник. Никой лъжец или убиец никога не е произлязъл от Неговата творческа воля, но нашият Господ нарича Дявола „убиец“, „лъжец“ и „баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Той не е получил имената „Дявол“ и „Сатана“, когато Бог го е създал!
Бог трябва да му е дал тези имена по-късно, за да изрази какво е станал след своето падение и това на човека. Той не би могъл да бъде наречен Дявол, което означава „Обвинител“, докато нямаше кого да обвинява. Нито пък би могъл да бъде наречен Сатана, което означава „Противник“, докато нямаше някой, чието благословение да се противопостави.
Ограниченията на Сатана
Популярно и погрешно се предполага, че Сатана е всезнаещ, защото изглежда, че може да действа едновременно в много различни части на света, правейки необходимото за поддържане на своето царство. Той и духовете, които изпълняват заповедите му, наистина могат да комуникират по света незабавно, но той не е всезнаещ. Той притежава свръхчовешко умение да открива нашите мисли и мотиви и да ги използва, за да предсказва какво ще направим, но няма силата да пророкува какво ще направим, да предсказва бъдещето безпогрешно, тъй като това е атрибут само на Бога (Исая 41:23).
Нашият враг наистина е страховит, но той не е всезнаещ, всемогъщ или всевиждащ. Младите християни днес не трябва да се страхуват от него, защото са също толкова способни, колкото младите хора от времето на Йоан. Както Йоан пише: „Вие сте силни, и Божието слово живее във вас, и вие сте победили лукавия“ (1 Йоан 2:14).
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- Дженингс, Ф. К., „Сатана,“ Сериозният християнин, том 13, стр. 1-80, Loizeaux Publishers, 1975. Съкратено и редактирано от Алън Х. Кросби.
