ВЪПРОС:
По отношение на Христовата жертва, каква е разликата между умилостивение и изкупление? Каква е разликата за християните?
ОТГОВОР:
„Изкупление“ е дума, която не се използва в оторизираната версия на крал Джеймс на Библията ( KJV ). Използва се три пъти в много точния на Дж. Н. Дарби Нов превод . То е донякъде по-широко по значение от „умилостивение“ и се отнася до факта, че даден въпрос е бил разрешен, изкупен или простен. Означава, че въпросът е уреден, погрижено е за него, приключен е. И няма да възникне отново. То подчертава окончателността на резултата от Христовото дело по отношение на пълното опрощаване на нашите грехове, които никога повече няма да бъдат повдигнати срещу нас.
Да умилостивиш някого в чисто човешки смисъл означава да удовлетвориш някой, който е бил обиден. Със сигурност Бог, Който е свят, с право е бил обиден от нашия грях. В Стария Завет Яков, като чул, че брат му Исав – който двадесет години по-рано искал да го убие – идва с четиристотин мъже да го посрещне, решил да умилостиви брат си с дар.
Ще го умилостивя [умиротворя, NKJV] с дара, който върви пред мен, и след това ще видя лицето му: може би ще ме приеме (Битие 32:20 JND).
Но умилостивението, както се използва в Новия Завет, не е въпрос на нашето умиротворяване на разгневен Бог. Бог „ни възлюби и изпрати Своя Син да бъде умилостивение за нашите грехове“ (1 Йоан 4:10 NKJV). Ние не можехме да направим нищо, за да Му угодим или да заслужим Неговата благосклонност. А 1 Йоан 2:2 се отнася до Господ Исус като „умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“ Неговото дело на умиране на Голготския кръст не само е угодило на Бога, но и Го е прославило. Сега сме „приети във Възлюбения“ (Ефесяни 1:6). Резултатите от Христовото дело са толкова велики, че в един бъдещ ден светът ще бъде приведен във връзка с Бога.
Уолтър Скот, автор на двутомния Библейски наръчник е заявил: „Умилостивението е за Бога и само за Него, въпреки че жизненоважно ни засяга. То е благословеният отговор на Исус, който в смъртта и пред Бога посреща светите и праведни изисквания на Йеховия трон. Бог е бил безкрайно прославен, а Неговото морално управление славно оправдано в кръвопролитието на Исус.“
Умилостивението е тясно свързано с термина „изкупление“ в Стария Завет. Точно както козел е бил принесен в жертва на великия ден на Изкуплението, и кръвта му е била поставена и поръсена пред умилостивилището в най-святото място в скинията, така и кръвта на Христос е извършила всичко необходимо, за да ни доближи до Бога. Има голям контраст между това, което е било направено в деня на Изкуплението, и това, което Христос е направил. Тогава жертвата е трябвало да се повтаря година след година, докато делото на Господ Исус е уредило нещата веднъж завинаги. Той е не само нашето умилостивение пред Бога, но Неговото дело също така е извършило изкупление на нашите грехове. Те вече са изчезнали, веднъж завинаги!
Един християнин влиза в благото на тези неща в момента, в който приеме Христос като свой Спасител и Господ. Неговото спасение се основава единствено на това, което Христос е направил. Делото на Христос е пълно и абсолютно достатъчно. Разбирането и знанието на християнина за тези неща не добавя нищо към делото на Христос. Но неговата оценка за спасението му и за стойността на делото на Господ Исус е значително подобрена, докато научава повече за многото красиви аспекти, които са включени в него.
Нека се стремим да следваме последните записани думи на апостол Петър, когато той ни казва да „растем в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос. На Него да бъде славата и сега, и завинаги. Амин“ (2 Петър 3:18).
