На седмия ден от пиршеството, когато сърцето на царя „се развесели от виното“ – опасно време за вземане на решения – той изпрати за жена си, царица Астин, да дойде при него, носейки царската си корона. Той искаше да покаже красотата ѝ на своите хора и служители, защото тя беше красива за гледане! Но тя отказа да дойде. Красотата ѝ беше само външна. Истинската нетленна красота на една съпруга, скъпоценна в Божиите очи, според 1 Петрово 3:1–6, се показва от нейния нежен и тих дух на покорство към съпруга ѝ.
Цар Асуир беше разярен. Гневът му гореше в него. Астин публично го беше предизвикала. Той попита седемте си мъдреци какво трябва да направи законно с нея. Един от тях посочи ефектите, които постъпката на Астин би имала върху други жени в цялото царство, насърчавайки ги също да предизвикват съпрузите си. Астин трябваше да бъде публично отстранена от царската си позиция и нейното царско място да бъде дадено на някой по-добър от нея. Царят се съгласи и издаде указ съответно. Неговото повлияно от алкохол искане и отказът на жена му да се подчини донесоха загуба и на двамата. Добре е да се поучим от този доклад, ако искаме щастливи бракове с богатата Божия благословия.
Църквата е Христова невяста. Наблюдавайки я, ангелските същества трябва да научат многообразната Божия мъдрост. Изповядващата се Църква обаче не е послушала учението на Словото. Скоро Господ ще вземе всички Свои, за да бъдат с Него. Отхвърляйки това, което остава, Той отново ще се занимае с Израел, Своя земен народ. Слабо предвещано тук в книгата Естир е провалът на изповядващата се Църква.
