Ходих на училище в Америка, когато на учениците все още им беше позволено да отварят Библията в час. В онези дни дори изучавахме Книгата Рут в английската литература. Смяташе се за изключителна кратка история, с добра характеристика, много емоции и страхотен край – всички живяха щастливо до края на дните си. Няколко години по-късно, когато започнах да изучавам Библията като християнин, научих, че Книгата Рут е много повече от добра история. Като част от Божието вдъхновено Слово, тя илюстрира Божията благодат, достигаща до нуждаещите се. Става дума за млада моавка на име Рут. Тя е живяла в епоха на отстъпничество, война, глад и бедност. И все пак животът ѝ е сиял с надеждата, която само Бог може да даде.
Има поне четири начина да погледнем на Книгата Рут. Исторически, тя започва със семейство, живеещо във Витлеем по времето на Съдиите в Израел (около 1200 г. пр.н.е.). Когато настъпил глад, те решили да се преместят в страната Моав. Там трагедията отново ги сполетяла. Бащата и двамата му сина починали, оставяйки три вдовици – съпругата му Ноемин и двете му снахи, Рут и Орфа. По-голямата част от книгата се съсредоточава върху завръщането на Ноемин и Рут във Витлеем и неочаквания обрат на събитията, които ги очакват там.
Символично, Книгата Рут изобразява как се развива любовта между Христос и Неговия народ, което води до плодородие за Божия слава.
Доктринално, тя разкрива характера на Бога в Неговите милостиви отношения с хората, дори с тези, като Рут, които са родени под проклятие.
Практически, тя показва как един ентусиазиран човек може да промени мрачна ситуация. Това прави тази история толкова съвременна. Бог все още търси „Рут“, които могат да донесат слънце в обхванати от буря семейства.
Глава 1: БОЖИЯТА БЛАГОДАТ
Божията благодат тържествува въпреки човешкия провал и безнадеждност. Не е трудно да се намери човешки провал в първа глава. Гладът е поразил земята, защото народът на Израел се е отклонил от Господа (Второзаконие 28:24). За съжаление, Елимелех (името му означава „моят Бог е Цар“) се е обърнал към вражеската страна Моав, вместо към Господа във време на криза. Каква загуба! Опитвайки се да избяга от Божието наказание над Израел, той е попаднал в капана на Сатана. Смъртта на бащата и синовете допълнително илюстрира човешкия провал – хората умират в резултат на греха (Римляни 6:23). И все пак Бог е направил техния провал да работи за добро, защото именно в Моав Рут е влязла в историята.
Човешката безнадеждност не може да намери по-добър пример от Рут. Първо, тя беше от Моав и следователно изключена от събранието на Господа до десето поколение според закона (Второзаконие 23:3-4). Второ, тя беше вдовица, бедна и без средства. Трето, единственият ѝ контакт с Израел, Ноемин, не ѝ даде ясно свидетелство за Бога на Израел. Въпреки че Ноемин започна да се движи в правилната посока, като се върна в родината си, тя не насърчи снахите си да отидат с нея. Освен това тя имаше горчив дух и обвиняваше Бога за проблемите си.
Бог се радва да тържествува над човешката безпомощност и го направи в случая на Рут. Тя не се отклони от настояването на Ноемин да се върне при своя народ и своите богове. Нейната снаха, Орфа, се върна, но Рут отиде с Ноемин в Израел. Нейните красиво решителни думи, отправени към Ноемин, също изразяват нейния отговор на Божията благодат:
„Не ме придумвай да те оставя, или да се върна от следването ти; защото където отидеш ти, и аз ще отида... твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог, мой Бог“ (Рут 1:16). С тези няколко думи Рут избра път, по който да върви, място, където да живее, народ, към който да се присъедини, и Личност, на която да се довери – Бога на Израел. Заедно с Ноемин, тя пристигна във Витлеем в началото на ечемичената жътва.
Глава 2: РУТ СРЕЩА ВОАЗ
Един от първите хора, които Рут срещна във Витлеем, беше Воаз. Много неща в него ни напомнят за нашия Господ Исус Христос. Първо, той беше роднина на Елимелех. Това е важно: за да ни покаже Бог Своята благодат, Божият Син трябваше да стане наш „роднина“, като стане човек (Евреи 2:14-15). Второ, Воаз е наречен „мъж с голямо богатство“. За благодатта на нашия Господ е казано: „защото, макар да беше богат, заради вас стана беден, за да се обогатите вие чрез Неговата бедност“ (2 Коринтяни 8:9). Трето, Воаз беше от Витлеем. Нашият Господ се роди в това село (Лука 2:4-6). Четвърто, Воаз говореше благодатни думи, напомняйки ни за началото на служението на нашия Господ в Назарет, когато всички „се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му“ (Лука 4:22). Пето, Воаз показа загриженост за Рут, бедна чужденка. Всички четири евангелия отекват със загрижеността на нашия Господ за бедните. Той дойде да „проповядва благовестието на бедните“ (Лука 4:18).
Развиващата се връзка между Воаз и Рут символизира връзката между Христос и Неговия народ. Той я покани да събира класове по нивите му, уверявайки я в защита. Когато дойде време за хранене, той я посрещна на масата си. Той дори се грижеше за нея по начини, за които тя не знаеше, като инструктираше жътварите си да „оставят нарочно няколко класа от сноповете за нея“ (2:16). Това ни напомня за нашето приемане в Христос (Ефесяни 1:6), за общението, в което Той ни е призовал (Ефесяни 2:19-22), и за Неговото обещание да посрещне всяка наша нужда (Филипяни 4:19).
Нищо чудно, че Рут беше привлечена от Воаз. Разказът казва, че „тя случайно дойде до частта от нивата, принадлежаща на Воаз“ (2:3), но не оставя никакво съмнение, че Бог я е насочил там. Забележете, че тя не седеше бездейно вкъщи, оплаквайки бедността си и чакайки подаяние. Тя знаеше, че е бедна, затова положи усилия да „отиде и да събира класове“ – не лесна или почтена работа. След това, когато Воаз започна да я забелязва, тя беше обзета както от неговата благосклонност, така и от собствената си недостойнство.
Книгата Рут учи, че християнският живот е едновременно пасивен и активен. Той е пасивен в това, че признаваме, че Божията божествена сила ни е дала всичко, което се отнася до живота и благочестието (2 Петър 1:3). Затова ние Му се доверяваме, чакайки търпеливо Неговото ръководство и признавайки, че сме напълно зависими (Притчи 3:5-6). Въпреки това, той е и активен в това, че трябва да вървим напред в силата на Господа, като проявяваме усърдие, за да добавим към живота си онези неща, които ще ни направят плодотворни в познанието на нашия Господ и Спасител (2 Петър 1:5-8).
Рут намери убежище под крилете на Бога на Израел, и Воаз призна това и се отнесе към нея съответно (2:12). Нейното ярко свидетелство включваше усърдие (2:2-3,17), споделяне с тъща ѝ (2:18-19), научаване повече за Воаз (2:20) и безрезервно подчинение (2:21-23).
Глава 3: ПО-ДЪЛБОКА ИНТИМНОСТ
Бог имаше предвид брак за Воаз и Рут. Докато историята се движи в тази посока, ние започваме да разбираме вида интимност, която Господ има предвид за Своя народ. Той не иска само събирачи на класове по нивите Си, но и невеста, на която да дари Своята любов (Ефесяни 5:25-27). Той иска да отнеме нашите несигурности, за да намерим почивката си в Него (Матей 11:28-30). Той иска да съсредоточи сърцата ни не само върху Неговите провизии, но и върху Него (Филипяни 3:8). Наистина, Господ има много повече за нас, отколкото някога сме осъзнавали, когато за първи път Му се доверихме. Той иска да се наслаждаваме на дълбока, интимна връзка с Него.
Интимността обаче не идва евтино. Рут научи от Ноемин, че Воаз е техен „близък роднина“ – този, който имаше право да изкупи имота на Елимелех, а също и отговорността да се ожени и да отгледа деца в името на починалия си роднина. Затова, по указание на Ноемин, тя отиде на гумното на Воаз, за да се идентифицира като нуждаеща се от неговото изкупление и в двата аспекта. Но Рут не се приближи до Воаз небрежно или случайно. Тя се изми и помаза и облече най-добрите си дрехи. По същия начин ние трябва да се приближим до нашия Господ „с искрено сърце в пълна увереност на вярата“ (Евреи 10:22). Нашите пътища трябва да бъдат очистени, като внимаваме на Неговото Слово (Псалм 119:9-11). Като обитавани от Светия Дух, ние трябва да излъчваме аромата на Неговото помазание (1 Коринтяни 16:19-20).
Когато Рут дойде на гумното, тя легна в краката на Воаз. Векове по-късно, предана жена на име Мария седеше в краката на Господ Исус, за да чуе Неговите думи (Лука 10:39). Това е мястото и за нас – в краката на Господа, за да чуем Неговите думи, както Рут чу думите на утеха и насърчение от Воаз. Но Воаз каза и нещо на Рут, което не беше насърчително: имаше потенциална пречка за техния брак под формата на роднина, още по-близък до нея от самия него. Междувременно Воаз действаше, за да защити честта на Рут и своята собствена. Той също така ѝ даде голямо количество храна.
Глава 4: БРАКЪТ
На следващия ден Воаз отиде до портата, където се решаваха обществени дела. Той искаше публично да покаже своята праведност в изкуплението на Рут, точно както Бог показа Своята праведност в изкуплението на нас (Римляни 3:21-22). Предполагам, че „по-близкият роднина“, който стоеше на пътя на брака на Воаз и Рут, представлява Закона. Защо? Защото законът дойде пръв и изглеждаше логичният начин човек да се приближи до Бога. Забележете, че по-близкият роднина отказа да се ожени за Рут, защото това би развалило неговото собствено наследство. Колко прилича на Закона! Той може да запази своя отличителен характер само като осъжда виновните грешници, а не като ги изкупва. Както казва Римляни 7:12: „Законът е свят, и заповедта е свята, праведна и добра.“ Но всички хора са грешници и затова Законът ги обявява за „виновни пред Бога“ (Римляни 3:19). Законът не можеше да покаже нито сърце, нито състрадание към падналия човек.
Остана на Воаз да изкупи Рут, точно както остана на нашия Господ Исус Христос да изкупи нас. Воаз действаше според ритуала, предписан от Закона, и след това провъзгласи: „Рут моавката... придобих за своя жена... Вие сте свидетели днес“ (4:9-10). Но тук трябва да направим контраст между Воаз и Христос. Изкуплението на Воаз беше безкръвно, изискващо просто изразходване на пари. Изкуплението, закупено от нашия Господ, струваше Неговия живот. Ние сме „изкупени не с тленни неща като сребро или злато... но със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец без недостатък и без петно“ (1 Петър 1:18-19).
Като изкупена и омъжена за Воаз, Рут роди потомство за Божия слава. Всъщност нейният син Овид беше прародител на цар Давид, и в крайна сметка на самия Господ, според Неговата човешка линия. По същия начин, онези, които са били изкупени с драгоценната кръв на Христос и са въведени в интимна връзка с Него, могат да живеят плодотворен живот за Негова слава. Както казва Римляни 7:4: „Затова, братя мои, и вие умряхте за Закона чрез тялото на Христос, за да се омъжите за друг, дори за Този, Който беше възкресен от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.“ Какъв контраст! Ние, които някога бяхме бедни и проклети чужденци, сега можем да принасяме плод за Бога. Ето за какво е християнският живот.
