Конфликтът между доброто и злото е основна тема в Библията. Той може да бъде проследен от изкушението на Адам и Ева в началото на Библията до наказанието в огненото езеро в края й (Битие 3:1-7; Откровение 20:10,15). Нека разгледаме източника, хода и съдбата на злото.
Източник на злото
Нека започнем, като разгледаме източника на злото в нашия свят. Мнозина вярват, че Сатана, или дяволът, е просто мит, суеверно вярване от донаучната епоха, за да обясни неща, които хората не са могли да разберат, като болести и бедствия. Това вярване се подкрепя от митични образи на Сатана като червенорог създание, държащо тризъба вила. Но Библията казва, че той е реална, зла личност.
Исус вярваше в личен дявол. Той беше изкушаван от него в пустинята с хитри въпроси (Матей 4:1-11). В притчата за сеяча, птиците, които ядат семената, илюстрираха „злия“, който отнема посланието за Божието царство (Матей 13:19). Сатана не е мит, не е хитра история за някой, който всъщност не съществува! Той дори не е просто „виртуална реалност“ на компютърни игри, включващи битка срещу злото. Сатана е реална личност, точно както ни казва Библията.
Библията показва, че той е бил тясно свързан с ангели и се е сражавал с ангели в небето (Йов 1:6; 2:1; Откровение 12:7-9). Ангелите са невидими Божии агенти, създадени да обитават невидимата част от нашия свят (Колосяни 1:16). Библията е единственият ни надежден източник на информация за Сатана и невидимия свят. Как злото е влязло в съвършения Божи свят?
Трябва да разберем, че има само един Бог – и болестите, грехът, смъртта и дяволът са под Неговата власт. Например, Бог каза на Сатана какво може и какво не може да направи на Йов (Йов 1:12; 2:6). Сатана е бил едно от Божиите творения, което впоследствие е избрало да Му се противопостави. Това е най-доброто обяснение за произхода на злото. Личностите в Божието творение са имали свободна воля. Ангелите и хората са имали избор; те не са били клонинги или роботи. Бог не е създал злото, но Той е създал същества със свободна воля, и следователно с потенциал за добро и зло.
Има някои улики в Библията за източника на злото. Исус каза: „Видях Сатана да пада като светкавица от небето“ (Лука 10:18 NIV). Той каза това вероятно като предупреждение към учениците срещу гордостта и арогантността, тъй като евреите знаеха от Стария завет, че Сатана е паднал поради гордост (Исая 14:12-15). В бъдеще ще има война в небето между Божиите ангели и демоните на Сатана (Откровение 12:7).
Два поразителни пасажа в Стария завет също изглежда се отнасят до Сатана. Първо, беше пророкувана гибелта на град Тир (Езекиил 26-28). Той беше остров северозападно от Израел, управляван от финикийците – едно от най-богатите, най-луксозните, мощни и арогантни царства. Прави се паралел между владетеля на Тир – описан като горд и арогантен – и царя на Тир – описан със символичен език като създаден като ангел-пазител (Езекиил 28:5-6,13-14). След това Езекиил 28:15 казва: „Ти беше безупречен в пътищата си от деня, в който беше създаден, докато не се намери беззаконие в теб.“ Това може да показва, че Сатана е бил създаден като съвършен ангел, който е станал нечестив. Посочената причина е, че „сърцето ти стана гордо“ (Езекиил 28:17). Този пасаж също така предполага, че владетелят на Тир е бил повлиян от Сатана, както и Петър, когато е възпрепятствал Господа (Матей 16:23).
Второ, гибелта на Вавилон е предсказана в Исая 13-14. Вавилон е бил град на лукс и великолепие на река Ефрат. Той е бил най-големият град по онова време. В този пасаж царят на Вавилон може също да се отнася до Сатана. Неговата гордост и амбиция да бъде като Бог са илюстрирани в изявлението му: „Ще се изкача на небето; ще издигна престола си над Божиите звезди; ще седна на планината на събранието, на най-високите върхове на свещената планина. Ще се изкача над върховете на облаците; ще се направя като Всевишния“ (Исая 14:13-14). Петте „Аз ще“ предполагат, че тъй като Сатана е искал да бъде като Бог, той се е разбунтувал срещу Този, на когото първоначално е служил. В резултат на това той е бил съден от Бога (Исая 14:15).
Тир и Вавилон са били символи на силата на Сатана и неговите сили. Те предполагат, че гордостта и амбицията са били причините за бунта на Сатана.
Ход на злото
Сега нека разгледаме хода на злото в нашия свят. Един начин да погледнем на това е да видим как Библията се отнася до Сатана. Многобройните му имена показват неговия характер и дейност. Някои от ангелите се присъединиха към него в бунта му срещу Бога и той продължава да търси последователи днес. В невидимия свят продължава война между Бога и Сатана за верността на човечеството.
Сатана е описан като „княз на демоните“, „княз на този свят“, „бог на този век“ и „владетел на царството на въздуха“ (Матей 12:24; Йоан 12:31; 2 Коринтяни 4:4; Ефесяни 2:2). Това са мощни титли за сила, с която трябва да се борим. Не се заблуждавайте – Сатана има голяма сила.
Нещата, които Сатана прави, са посочени от неговите имена. Откровение 12:9 съдържа четири от тях: „Големият змей беше хвърлен долу – онази древна змия , наречена дявол, или Сатана , който заблуждава целия свят.“ „Сатана“ е арамейска дума, означаваща противник, опонент или враг. „Дявол“ означава обвинител, клеветник. Другите описания са метафорични: той е измамен като „змия“ и страховит като „змей“. Той също така причинява ужас като „ревящ лъв“ и може да се маскира като „ангел на светлината“ (2 Коринтяни 11:14; 1 Петър 5:8). Той е „лъжец“, „изкусител“, „обвинител“, „измамник“, „убиец“ и „разрушител“ (Матей 4:3; Йоан 8:44; Откровение 9:11; 12:10; 20:3). Каква картина на злото! Наистина, той е „злият“ и греховният свят е под негова власт и контрол (Йоан 17:15; 1 Йоан 5:19).
Градината беше идеална среда, рай. Тук Бог даде на Адам и Ева един тест: „От всяко дърво в градината можеш свободно да ядеш; но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш, защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш“ (Битие 2:16). Като хитър изкусител, Сатана, маскиран като змия, насърчи неподчинението на Бога, за да постави хората под свой контрол. Той атакува тялото, ума и амбицията. Гладът е естествено желание и Ева беше изкушена, когато видя, че „плодът на дървото беше добър за храна“. Той също попита: „Наистина ли Бог каза...?“, събуждайки в ума й любопитство и объркване, за да се усъмни в Божието слово. След това пося семената на амбицията: „Когато ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като Бога, знаейки доброто и злото“ (Битие 3:6,1,5).
Щом Ева се поддаде, битката беше загубена. В тази първа среща с човечеството злото надделя. Последствието беше, че грехът се разпространи върху Адам и неговите потомци. Адам и Ева се опитаха да се скрият от Бога; те се страхуваха; те обвиниха другите и Бога за случилото се; присъда беше дадена на змията, жената и мъжа; и наказанието беше смърт и отделяне от Бога (Битие 3:6,8,10, 12-13,14-19).
Исус е сравнен с Адам и е наречен „вторият човек“ (1 Коринтяни 15:47). Това беше шансът на Сатана да изкуши някого без греховна природа. Сблъсъкът им се случи в пустинята (Матей 4:1-11). Изкусителят не трябваше да се маскира този път, защото и двете страни знаеха какво се случва. Мисията на Исус беше „да унищожи делата на дявола“ (1 Йоан 3:8), докато тази на Сатана беше да Го накара да не се подчини на Божията воля.
Атаката на Сатана беше подобна на тази в Едем: той атакува тялото, ума и амбицията. Знаейки, че Исус е гладен, той го помоли да превърне камъни в хляб и да използва божествената си сила, за да задоволи нуждата си. След това той подтикна Исус да скочи към слава от върха на храма. Сатана дори цитира Писанието (Матей 4:6). Исус отговори, че това би било изпитване на Бога, а не доверие в Бога. Накрая Сатана Му предложи царствата на света – пряк път към господство. Тази амбиция беше източникът на падението на Сатана; той искаше това, което Бог имаше. Той предложи на Исус царствата, без да минава по пътя на кръста или по пътя на слугата.
Можем да научим много от победата на нашия Господ над Сатана. Той го направи със силата на Духа (Лука 4:1). Имената на Сатана показват, че той има голяма сила, но Исус демонстрира, че Божията сила е много по-голяма. Исус също показа доверие, послушание и безкористност. Той използва Писанията и не се страхуваше от Сатана. Той беше решителен и не преговаряше.
Победата на Христос над Сатана беше финализирана на кръста, където Той умря и възкръсна (Йоан 12:31). Той беше послушен като смирен слуга (Филипяни 2:6-8). Като пое върху Себе Си греха на целия свят, Христос поправи бунтовността на Адам и Ева и на цялото човечество (Римляни 5:12-21). Той победи смъртта чрез възкресението: Той също сподели нашата човечност, „така че чрез Своята смърт да унищожи този, който държи силата на смъртта – тоест дявола“ (Евреи 2:14). Така вярващите вече не трябва да се страхуват от смъртта.
Победата над Сатана е постигната и той е осъден, но Божият съд все още не е изпълнен (Йоан 16:11). Врагът все още е активен. Той все още се противопоставя на Божиите пътища и причинява много страдания в нашия свят – и често изглежда, че има надмощие.
Съдбата на злото
Съдбата на Сатана е сигурна. Той е победен враг, с когото ще се справят Божиите ангели и ще бъде изгонен от мястото си в невидимия свят (Откровение 12:7-12). По-късно той ще бъде вързан от ангел и няма да може да заблуждава никого в продължение на 1000 години (Откровение 20:1-3). След това четем за последната атака на Сатана, когато той е освободен за известно време и му е позволено да заблуждава народите и да се подготви да атакува Божия народ (Откровение 20:7-10). Но накрая злото е осъдено и Сатана е „хвърлен в езерото от горяща сяра“, за да бъде „мъчен ден и нощ завинаги и завинаги“. Това е „вечният огън, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Матей 25:41). Всеки, чието име не е записано в Книгата на живота, също е хвърлен в огненото езеро (Откровение 20:15). Всички, които следват Сатана, ще споделят неговата гибел.
Историята на битката срещу злото започна със Сатана като ангел, служещ на Бога. Той позволи на гордостта и амбицията да го изпълнят. Той искаше да бъде като Бог. След това той измами Адам и Ева да не се подчинят на Бога, което доведе до свят на грях, болести и смърт. Христос дойде като единствената сила, по-силна от Сатана. Неговата смърт и възкресение унищожиха плана на Сатана да доминира света. Окончателният съд за Сатана и неговите последователи е вечно мъчение.
Добрата новина за тези, които се доверяват на Христос, е, че „Този, Който е във вас, е по-голям от този, който е в света“ (1 Йоан 4:4). Триединният Бог е по-голям от Сатана и е единственият източник на победа над злото.
