Опустошителният потоп
Ной беше като Адам
След грехопадението човечеството искаше да контролира творението, без да отдава дължимото уважение на Създателя. Спомнете си първата песен, изпята някога, тя беше любовна песен: „Това сега е кост от костите ми и плът от плътта ми“ (Битие 2:23 NIV). Адам я изпя на жена си. Спомняте ли си тяхната радост един в друг?
Корупция и насилие
Песента на Ламех е втората песен в историята: „Ако Каин бъде отмъстен седем пъти, то Ламех седемдесет и седем пъти“ (Битие 4:24). Това е песен на безмилостност, гордост и омраза. Ламех я изпя на двете си жени. Един мъж може да обича една жена, или нито една, но да има две жени означава да не е отдаден на нито една.
Забележете какво се случи в песента на Ламех. Най-очевидният аспект беше бруталността, непропорционалният отговор. Нищо не беше твърде голямо възмездие за нараняване на Ламех! Неговият контрол щеше да бъде неоспорим! Дори в брака той щеше да търси власт над другите, а не любов към тях. Но забележете промяната в самоличността на отмъстителя. В случая на Каин Бог обеща, че Той ще отмъсти за всяко извършено зло; но Ламех се назначи за свой собствен отмъстител! Бог не просто беше изключен от картината; Ламех се опита да заеме Неговото място!
След това се споменава за брак между „синовете Божии“ и „дъщерите човешки“ (Битие 6:2). Никой не е сигурен какво означава това, но може да е препратка към вавилонски/ханаански култове за плодородие, включващи ритуална проституция. Тези церемонии е трябвало да осигурят добра реколта. Като всички езичества, това е бил опит да се принуди Божията ръка, да се накара Той да направи това, което те искат. Може да е опит да се превърне Бог в слуга, а не в Господ.
„Мъжете на слава“ или „могъщите мъже“ (Битие 6:4 NIV, KJV) звучат като велики герои и велики воини. Но думата, използвана в Стария Завет, се отнася до мъже, които са били добри в убиването, и носи вторичното значение на горди, нагли, арогантни мъже. Това са били мъже, чието доверие е било в самите тях. Те са правили каквото си искат, и жалко за всеки, който им се е изпречил на пътя – дори Бог! Ламех е типичен пример за това какви са били тези могъщи мъже.
Какво мислеше Бог за всичко това? Неговото обобщение не можеше да бъде по-пълно: „Господ видя колко голяма беше човешката злоба на земята и че всяко намерение на мислите на сърцето му беше само зло по всяко време“ (Битие 6:5). „Всяко... само... по всяко“ – трикратно превъзходство! Това е наистина лошо.
Праведно семейство
Единственото изключение от цялото това зло беше Ной, човек, който се беше доказал като „праведен човек, непорочен сред хората на своето време“ (Битие 6:9). И тъй като беше на 600 години, имаше много хора, с които да се сравни!
Отношението на Ной към Бога беше различно от това на другите по онова време. Той приемаше Божието управление над себе си, докато съседите му смятаха, че могат да управляват Бога. Ной поддържаше тази праведност през всички възходи и падения на дълъг живот. И това не би било лесно. В продължение на 100 от тези години той беше родител! Предполага се, че тримата му синове и техните съпруги също са били праведни, тъй като всяка грешка в семейството му би била приписана на него, като негов глава.
Могат ли хората да огънат Бог по своя воля? Могат ли да се подиграват на Бог и да им се размине? Толкова ли е лесно да се манипулира Бог? Изобщо не. Вместо нечестивите практики да осигуряват просперитет – вместо да установяват контрол над света въпреки Бог – тяхната арогантност предизвика унищожението им в опустошителния потоп. Бог реши да премахне първото творение и да го пресъздаде, използвайки праведното семейство на Ной вместо провалилата се линия на Адам.
Ново творение
Историята за световния потоп е умишлено написана в Библията, за да подчертае паралелите с първоначалното сътворение. С изключение на самото първоначално сътворение, това е единственото събитие в Битие, за което са дадени дати, точни до деня. Започва с „разтвориха се всички извори на голямата бездна и небесните отвори се отвориха“ (Битие 7:11). С други думи, водите отдолу и отгоре бяха унищожени. Всичко на планетата се върна в състояние на „безформено и празно, тъмнина беше над повърхността на бездната“ (Битие 1:2).
Ефектът от Потопа е изразен с термини, които напомнят за първоначалното сътворение (Битие 7:21-23). Изброяването на жертвите – „птици, добитък, диви животни, всички същества, които пълзят... и цялото човечество“ – е в реда на сътворението. Това е подчертано във стих 23, като се казва „всичко на сушата, което имаше дихание на живот в ноздрите си, умря“, а след това се повтарят животните в обратен ред на сътворението. Даването на огледална структура от двете страни на централния стих често се използва в Битие, за да се подчертае дадена точка. Краят на потопа след това е разказан като преразказ на първоначалното сътворение, без да се вземат предвид светлината, слънцето, луната и звездите, тъй като те всички бяха на небето и следователно не бяха засегнати от покварата на земята.
„Но Бог си спомни за Ной“ (Битие 8:1). Това не означава, че Ной е изпаднал от ума на Бога и внезапно е бил припомнен. Означава, че Той е действал. Когато Бог „чу стенанията“ на израилтяните (Изход 2:24), Той действа, за да облекчи това страдание. Когато Той обича Своя народ, Той действа с любов. И когато казва: „Няма вече да си спомням греховете ви“ (Евреи 8:12), това не означава, че Той ще развие амнезия; това означава, че Той няма да действа въз основа на това знание.
И така, Бог си спомни за Ной и действа. Първо, след 150 дни, дъждът спря, небесните отвори се затвориха и изворите на бездната се затвориха (Битие 8:2). С други думи, разделянето на водите отгоре и водите отдолу беше възстановено, съответстващо на ден 2 от сътворението. След това сушата беше отделена от водите, съответстващо на ден 3 (Битие 8:5). Ден 4 е пропуснат, тъй като това засягаше само небесата. След това птиците бяха пуснати да летят по небесата на ден 5 (Битие 8:7-9), и накрая зверовете и семейството на Ной излязоха по семействата си, съответстващо на ден 6 (Битие 8:16-19). След това те бяха благословени и им беше казано да „бъдат плодовити и да се размножават и да напълнят земята“, точно както при първоначалното сътворение (Битие 9:1). С щателна подробност посланието е втълпено: това е изцяло ново начало, ново сътворение, отново, но с възможно най-доброто първо семейство. Могат ли да го направят правилно този път?
Когато Ной отново се зае със земеделие, той е описан като „човек от почвата“ (Битие 9:20). Някои версии превеждат това по различен начин, но „човек от почвата“ е буквалният превод. Докато на английски не е нищо особено, на иврит тази фраза е значима. Думата адама не е думата за „нива“, а за „почва“. Това ни напомня за първия човек, Адам, който е бил създаден от адама. Напомня ни и за земята, прокълната заради Адам. И от двете страни на този стих има напомняния, че Ной е имал трима сина, като Адам.
Цялата история не можеше да бъде по-точна. Ной беше новият Адам, но този път той имаше допълнителния бонус да е научил от грешките на Адам. Със сигурност този път нещата щяха да бъдат по-добре! Какъв шанс щеше да има Сатана сега?
Семейството на Ной включваше родители с 600-годишен стаж на праведност, през младостта, брака, родителството – и дори живот със сватовете! И всичко това, докато светът около тях беше безнадеждно покварен. Ако те можеха да останат праведни в тези условия, тогава си представете колко добре щяха да се справят с един чисто нов свят, очистен от всички други грешници.
Стар проблем, нов живот
Но Ной се напи и се съблече, и в резултат на това внукът му Ханаан беше прокълнат и наказан (Битие 9:20-27). Така че дори най-добрите хора в света, получили нов старт, ще паднат в грях. Историята на Ной недвусмислено показва, че никой, дори и най-добрите от нас, не може да се справи.
Потопът показва, че Бог съди греха, и грехът води до смърт (Римляни 6:23). Той също така показва, че всички ние, включително семейството на Ной, сме грешници. Ако някой трябва да бъде спасен, това трябва да стане чрез Божието дело; Ной не можеше да спаси себе си. Ной беше като Адам по много начини, и двамата живееха в свеж нов свят. Но и двамата съгрешиха. Единственият начин Бог да накара човек да живее съвършен живот е, ако Той дойде на земята като човек Сам! Можете ли да си представите това? Първо, Той трябваше да се роди – колко унизително! След това трябваше да премине през цялото разочарование на човешкия живот. И ако живееше по-добър живот от всички останали, Той щеше да бъде жертва всеки ден за това. След това, Той трябваше да умре!
Можете ли да си представите това? Но не е нужно да използвате въображението си, защото Исус Христос беше Бог, живеещ на земята преди около 2000 години. Можете да прочетете за Неговия живот и смърт в Библията. Всички хора са грешници като Адам и Ной; но християните са небесни хора като Исус (1 Коринтяни 15:48-49).
