Велики истини от вечна стойност за Божия народ от настоящето време бяха изречени от Господа на „Неговите“ (Йоан 13:1) в последните часове на Неговото присъствие с тях в „горната стая“ в град Йерусалим, точно преди Той да излезе, за да влезе в агонията на Гетсиманската градина и страданията на Голгота. Сред тези последни думи е ясното съобщение за личното отсъствие на Господа от Неговите и Неговото завръщане на небето, небето, от което Той дойде, не за да ги забрави, а за да бъде по-близо до тях и по-интимен с тях, отколкото някога е бил през годините на Своето земно присъствие с тях.
И Той също така им даде определеното обещание, че когато достигне това небе, откъдето дойде, и бъде възнесен там на място на достойнство и чест като прославен Човек от дясната страна на Бога, Той ще получи от Отца „дара на Светия Дух“, Утешителя, и ще Го изпрати като Параклет да бъде в и с Неговия народ, в последователни поколения, през целия период на Неговото лично отсъствие от тях.
Тези два велики факта отличават настоящия период от всички преди него и от всички, които ще го последват:
(1) Възнесението на Сина на трона на небесата, с „цялата власт“, предадена в Неговата ръка (Матей 28:18), за да бъде изповядан (Римляни 10:9) и признат за Господ от Неговия народ индивидуално (Колосяни 2:6), и като Глава на, и над всичко за Неговата църква колективно. И (2) присъствието на Светия Дух като Параклет и Укрепител на светиите, за живот и за служение лично, и като Обитател (1 Коринтяни 3:16) и Администратор (1 Коринтяни 11:4-11) в „Църквата“ като тяло (1 Коринтяни 12:13) в нейното единство, и в „църквите на светиите“ в тяхната индивидуалност. Тези два факта характеризират целия период между Неговото отиване и Неговото идване. И след като Христос умря и възкръсна, и беше прославен от дясната страна на Бога, обещанието, дадено в горната стая, беше надлежно изпълнено на Петдесетница (Деяния 2:1-3). И така Неговите ученици, на които то беше дадено в онази нощ на прощалните думи в горната стая, го разбраха, както беше засвидетелствано от Петър по улиците на Йерусалим през онзи ден.
„И тъй,“ каза той, „като се възнесе от дясната страна на Бога и прие от Отца обещанието на Светия Дух, Той изля това, което вие сега виждате и чувате“ (Деяния 2:33).
Тези два велики факта придават специален характер на настоящото време.
(1) Прославеният Господ на небето, вследствие на приетото Му завършено дело на земята, и Той Самият възнесен като Човек, станал послушен до смърт, сега облечен от Бога с „цялата власт“, за да бъде изповядан, почитан и послушан като Господ от Неговия народ, във „всичко, което Той е заповядал“ в Своето Слово. Защото това Слово е пълното, трайно изразяване на Неговата власт, никога да не бъде отменяно, променяно или добавяно, а просто, лоялно и вярно да бъде послушано, във всичко, при всякакви обстоятелства, при всякакви условия, без компромис и без страх. Защото Той е Господ и „Господар на небето“ (Ефесяни 6:9), на Когото Неговият народ дължи тази чест и страх, които принадлежат на господар (Малахия 1:6), но които толкова тъжно липсват сред християните в тези последни дни. И (2) постоянното, обитаващо, вечно присъствие на Светия Дух, Утешителя, укрепващ с „цялата сила“ (Ефесяни 3:16) тези, в които Той обитава, за да вършат всичко, което Той е „заповядал“ да бъде направено. Така че не трябва да има извинение за пренебрегване или за неподчинение на която и да е „заповед на Господа“ (1 Коринтяни 14:27), нито в индивидуалния, нито в съборния живот. Защото имаме в Словото в цялата му яснота, което ни известява какво Той заповядва да бъде направено, и имаме в благодатта и силата на Светия Дух всичко, което ни е необходимо, за да можем да се подчиним на „всичко, което Господ е заповядал“ (Матей 28:19). Това включва това, което Му дължим в нашия индивидуален живот, и това, което Той изисква от нас в нашите църковни отношения и служение за Неговото Име. Но за да имаме и да изпитаме това укрепване, което е от Светия Дух, трябва да се намерим по пътя на послушанието на Господа, както Той ни е показал този път в Своето Слово, защото само там, където Словото на Господа е признато и почитано, и по пътя на Господа, както това Слово го посочва, се върви, можем да разчитаме на благодатната помощ на Божия Дух еднакво, в поклонение, служение и служба за Господното Име. Това е фалшив тип „духовност“, която много говори за укрепването и воденето и пълнотата на Духа, която в същото време омаловажава части от Словото на Господа или говори за тях като за маловажни или „несъществени“. Защото „цялото Писание е дадено от Божието вдъхновение“, е „вдъхновено от Духа“ и е „полезно за поучение“, тъй като е необходимо за здравословна и добре балансирана духовност у тези, които са Божии хора.
