Библията учи, и истинските християни навсякъде са съгласни, че цялото Писание е дадено чрез Божието вдъхновение. Те също така са съгласни, че Бог е целенасочен, не само в мислите, изразени в Неговото Слово, но и в езика, на който Той изразява тези мисли. Той е майстор комуникатор и Неговите принципи са универсални и актуални. Те могат да бъдат изразени по много начини на всеки език. Въпреки това, Бог не е избрал да ни ги даде в технологичния жаргон на 21-ви век – който повечето от 6,5 милиарда души по света намират за труден за разбиране – а на езика на Близкия изток преди около 2000-4000 години.
За тези хора образите, в които Бог се е изразявал, са били ясно разбираеми. Въпреки че нашата културна среда се е променила в много отношения, тези образи като цяло все още са доста ясни за нас. Бог използва много фигури на речта в Своето Слово, но в тази статия ще се ограничим до пастирските образи от Писанието – изрази като овце, агнета, пастир, пасище, стадо, кошара, вълци и заблудени.
Пастири и овце
Терминът „пастир“ – обозначаващ професията на човек, който отглежда добитък – не навлиза в речника на Писанието до Битие 46:32, когато Йосиф описва братята си на фараона по този начин: „Мъжете са пастири, защото тяхното занятие е било да хранят добитък.“ Но Библията записва, че Авел, вторият син на Адам и Ева, е бил „пазач на овце“, много прост термин (Битие 4:2 NKJV). Той е пазил овце и е принесъл приношение „от първородните на стадото си и от тлъстината им“ (Битие 4:4). Така виждаме много рано в Писанието, че овцете е трябвало да бъдат пазени и че тяхната крайна цел е била да бъдат принесени в жертва на Бога.
Библията често пряко сравнява овцете с хора, както в положителен, така и в отрицателен смисъл. Ето пример за всеки: „Ние сме Негов народ и овце на Неговото пасище“ и „Всички ние като овце се заблудихме; всеки се отвърна към своя си път“ (Псалм 100:3; Исая 53:6). Езекиил 34 графично представя някои от проблемите на Божиите овце. Те могат да бъдат слаби, болни, ранени, прогонени, изгубени, разпръснати, скитащи и дори храна за диви зверове. Силните овце могат да тъпчат пасищата, да замърсяват водите, да бутат, да блъскат и да разпръскват слабите. Някои пастири могат да се отнасят към овцете, сякаш са само за храна и облекло, но Бог показва колко нежно се грижи за Своите овце и търси тяхното добро.
Много от земния народ на Бога, израилтяните, са били пастири. Сред тях са били братята на Йосиф. Тъй като пастирите са били мерзост за египтяните (Битие 46:34), израилтяните лесно стават пастири на огромните стада, които фараонът е получил от египтяните в замяна на храна за тях, когато парите им свършват. Пастирът едва ли може да работи с овце, без да поеме миризмата им. В допълнение към тази много естествена причина, Египет, библейска картина на света в неговата горда независимост от Бога, не би оценил пастири, които са били посветени на грижата за животни, които едва ли биха могли да оцелеят самостоятелно.
Бог многократно е обучавал бъдещите водачи на Своя народ като пастири, като Моисей и Давид са основни примери (Изход 3:1-12; Псалм 78:70-72). Преди всичко, Господ Исус говори за Себе Си като за Добрия Пастир, Този, Който ще даде живота Си за овцете (Йоан 10:11). Псалм 23 разглежда пастира през очите на неговите обожаващи овце и ни дава красива картина на многото начини, по които Добрият Пастир се грижи за Своите овце. Много други картини в Писанието, сред които Езекиил 34 и Исая 40:11, допълват това описание. Ключово за тези описания е фактът, че истинският пастир, с търпелива любов, дава себе си за своите овце, докато безполезният пастир се стреми само да види какво може да извлече от овцете.
Агнетата са млади овце. Те се разглеждат като нуждаещи се от специални грижи, специална храна, като специално обичани и са картина на невинност и слабост (Исая 40:11; Йоан 21:15; 2 Царе 12:3; 1 Царе 7:9). Агнето е било основното животно, използвано за жертвоприношение. Бог ще осигури за Себе Си агнето за всеизгаряне, каза Авраам на сина си Исаак; всяко домакинство на израилтяните е трябвало да принесе безупречно агне на Пасхата в Египет; и тези картини в крайна сметка намират своето изпълнение в „Агнето Божие, Което отнема греха на света“ (Битие 22:8; Изход 12:3-5; Йоан 1:29).
Грижа за стадото
Разбира се, добрите пастири биха водили стадата си на зелени, добре напоени пасища, въпреки че Писанието често описва тези пасища като намиращи се в пустинята. Нуждата на овцете, а не удобството на пастира, винаги е била критерий. Библията не предвижда хранене на стадото със сено или суха храна. Псалм 23:2 ни дава картина на чудесното осигуряване, което добрият пастир предоставя: „Той ме кара да лягам на зелени пасища.“ Да лежиш на зелени пасища показва изобилието, достъпно за овцете. След като овцете са пасли до насита, те лягат да преживят.
Същият стих също казва: „Той ме води при тихи води.“ Да бъдеш воден при тихи води показва спокойствието на грижата на пастира, тъй като овцете се страхуват да пият от бързо течащ поток. В този свят ние сме в пустиня, но нашият Добър Пастир е напълно наясно с всяка наша нужда тук и Неговото благодатно снабдяване е неизчерпаемо. Нека всички, които Му служат като пастири, се учат от Него как да се грижат за тези, които Той многократно нарича „Мои овце“ и „Мое стадо“ (Езекиил 34:6-31).
Пастирът не само храни и напоява овцете си, но и се грижи за тяхната защита. Диви зверове дебнат в пустинята, както виждаме в Битие (31:39; 37:33). Давид убива лъв и мечка, докато пасе овцете на баща си в пустинята (1 Царе 17:34-35). Господ говори за вълка, който хваща и разпръсва овцете (Йоан 10:12), а Павел предупреждава ефеските старейшини, казвайки: „След моето заминаване ще дойдат между вас свирепи вълци, които няма да пощадят стадото“ (Деяния 20:29).
И все пак, въпреки тези опасности, можем да се радваме с доволните овце, които възклицават: „Да, макар и да ходя през долината на смъртната сянка, няма да се боя от зло; защото Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. Ти приготвяш трапеза пред мен в присъствието на враговете ми“ (Псалм 23:4-5).
Кошарата
За тяхна защита, особено през нощта, пастирът често води стадото си в кошара. Двете и половина израелски племена, които остават на източния бряг на Йордан, искат да построят кошари за добитъка си (Числа 32:16,24). Тези кошари очевидно са били по-постоянни постройки, а не просто временни огради от храсти за през нощта. „Ти си с мен“ важи и тук, защото пастирът обикновено е спял пред единствения вход на кошарата. „Аз съм вратата на овцете“, каза Исус, без съмнение намеквайки за този обичай. Той също така посочи, че докато крадци и разбойници може да се опитат да влязат по друг начин, пастирът на овцете влиза през вратата (Йоан 10:7,1-2).
Но овцете са били в кошарите само за кратко време. Те никога не са били постоянно затворени. През деня пастирът „вика своите овце по име и ги извежда“. Те го следват, а той ги води на пасище (Йоан 10:3-9). Радост за Господа е да осигурява изобилно за Своите овце.
В известен смисъл Израел е бил кошара. Бог е искал да защити Своето стадо от опасностите, пред които са били изправени в света. Второзаконие 4-11 показва, че Той им е дал Закона, правейки това за тяхна собствена полза и защита. Но Господ Исус е отишъл отвъд това, достигайки далеч отвъд Израел. Той е казал, че има и други овце, които не са от тази еврейска кошара. „Тях също трябва да доведа“, е казал Той, „и те ще чуят Моя глас; и ще има едно стадо и един Пастир“ (Йоан 10:16).
Нашият Добър Пастир
Ние, християните днес, може да сме от езически или еврейски произход, но не сме ограничени до кошара, нито изключени от нея. Не сме привлечени от гласовете на непознати, а сме привлечени от гласа на нашия Добър Пастир и Го следваме. Той ни познава и осигурява не само всичко, от което се нуждаем в този живот, но и ни дава вечен живот, и никога няма да загинем, нито някой може да ни изтръгне от Неговата ръка (Йоан 10:27-28). Каква славна участ е нашата! Нека винаги да се държим близо до нашия Добър Пастир!
Със сигурност такъв чудесен Пастир би трябвало да е достатъчен, за да ни предпази от заблуда. И все пак понякога погледът ни може да не е насочен към Него. Може да бъдем изкушени от непознат или може да е, както ни казва Исая 53:6, че „всеки се е отвърнал към своя си път“. Благодарим на Бога, нашият Добър Пастир търси Своите заблудени овце, докато не ни намери. Когато ни намери, Той ни слага на раменете Си, радвайки се, и ни носи чак до дома. Наистина, Той ще ни представи „безупречни пред присъствието на Своята слава с преголяма радост“ (Лука 15:3-7; Юда 24).
