Миналия месец разгледахме по-добър свещеник, по-добър завет, по-добро светилище и по-добра жертва. Този месец ще разгледаме по-добра кръв, по-добра надежда и по-добри обещания.
По-добра кръв, която говори по-добри неща
Ние идваме „при Исус, посредника на новия завет, и при кръвта на поръсване, която говори по-добри неща от тази на Авел“ (Евреи 12:24). Въпреки че нашият грях Го прикова на кръста, Неговата кръв не вика за отмъщение, както тази на Авел (Битие 4:10-12). Ние не сме проклети за това деяние. Неговата кръв е за примирение. Неговите думи потвърждават това, както Той каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Каин уби Авел, защото Авел се покори на Бога, като принесе правилна жертва. От своя страна кръвта му извика за отмъщение и проклятие беше поставено върху Каин.
Когато Христос беше предаден на Пилат от завист (Марк 15:10), „Той смири Себе Си и стана послушен до смърт, дори смърт на кръст“ (Филипяни 2:8). Но Неговата смърт беше за примирението на света. Вместо ден на отмъщение, той стана благоприятна година Господня; вместо проклятие, Той Сам стана проклятие, като висеше на дървото, за да може благословението на Авраам да дойде върху езичниците (Галатяни 3:13-14). Неговата кръв е по-добра от тази на Авел и затова говори по-добри неща на нас, които вярваме в Него. Нашият Господ Исус е по-добър свещеник, служещ на по-добър завет с по-добро светилище, на базата на по-добра жертва, поради по-добра кръв, която говори по-добри неща. Сега имаме по-добра надежда, установена върху по-добри обещания, което е по-добра същност. Тази надежда е за по-добра страна, защото получаваме по-добро възкресение.
По-добра надежда
„Защото Законът не направи нищо съвършено, но въвеждането на по-добра надежда направи; чрез нея се приближаваме до Бога“ (Евреи 7:19). Надеждата не е просто пожелание. Тя е очакване с увереност, че ще се изпълни. Очакването е такова, че бихме го желали по-скоро, отколкото по-късно. Има редица неща, включени в тази по-добра надежда: „надеждата на евангелието“ (Колосяни 1:23), „надеждата за спасение“ (1 Солунци 5:8), „надеждата за вечен живот“ (Тит 3:7), „надеждата за слава“ (Колосяни 1:27) и „надеждата на обещанието“ (Деяния 26:6), отнасяща се до възкресението на мъртвите.
Законът можеше само да ни осъди, защото беше против нас; няма надежда за спасение чрез Закона или спазването на закона. Чрез Закона дойде смъртта: „Жилото на смъртта е грехът; и силата на греха е Законът“ (1 Коринтяни 15:56). Законът извади наяве нашата изключителна греховност; няма с какво да се хвалим. Няма надежда за слава в Закона или спазването на закона. Законът и обещанието са в противоречие: „Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, единия от робиня, другия от свободна жена. Но този, който беше от робинята, беше роден по плът; но този от свободната жена беше по обещание“ (Галатяни 4:22-23). Тази робиня говори за планината Синай, където беше даден Законът. Точно както синът на робинята беше изгонен, без да получи наследството, обещано от Бога, така няма надежда за обещанието чрез Закона или спазването на закона.
По-добри обещания
Освен обещанието за възкресение, има и други „изключително велики и скъпоценни обещания“ (2 Петрово 1:4) под този по-добър завет. Те са обещанията за: вечен живот (1 Йоан 2:25), Светия Дух (Лука 24:49), да бъдем наследници (Римляни 4:13), вечно наследство (Евреи 9:15), нови небеса и нова земя (2 Петрово 3:13), почивка (Евреи 4:1) и Неговото идване (2 Петрово 3:4).
Обещанията на стария завет се отнасяха до земята, нейните плодове, нейния град (Йерусалим) и нейния народ (израилтяните). Нашите обещания се отнасят до духовни и вечни неща, за да „станем участници в божествената природа“ (2 Петрово 1:4). Първото обещание, което ни е направено ефективно, е обещанието за вечен живот: „И това е обещанието, което Той ни е обещал, дори вечен живот“ (1 Йоан 2:25). Този живот е в Неговия Син, защото „Който вярва в Сина, има вечен живот“ (Йоан 3:36). Бог го обещава; ние го вярваме; и го имаме сега, така че в момента, в който повярваме, ние сме вечно сигурни, родени в това Божие семейство. Точно както е невъзможно да не се родим от нашето земно семейство, така и от нашето небесно семейство.
Този живот не се нарича временен живот, а вечен живот – но ние чакаме физическата му проява. Можем да се наслаждаваме на изобилния живот, който вярващият има на земята, поради вечния живот, който Бог дава. „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единствения истински Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3). Познаването на Бога е основата за вечен живот и в резултат на това можем да знаем какво е правилно и добро за живота ни на тази земя, дори докато страдаме. Следващото обещание ни въвежда в това, което е правилно и добро.
Обещанието за Светия Дух е нашият печат за вечен живот (Ефесяни 1:13): „Ето, Аз изпращам обещанието на Моя Отец върху вас“ (Лука 24:49). Това обещание беше Духът Божий: „Но това каза Той за Духа, Когото щяха да приемат тези, които вярват в Него“ (Йоан 7:39). Това беше Утешителят, „Дори Духът на истината; Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава: но вие Го познавате; защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас“ (Йоан 14:17). Неговата цел за християнина е да „ви води във всяка истина: защото Той няма да говори от Себе Си; но каквото чуе, това ще говори: и ще ви покаже бъдещи неща. Той ще Ме прослави“ (Йоан 16:13-14). Духът Божий е нашето убеждение, нашият Учител на истината, който ни учи какво е правилно.
Когато ходим по Духа (Галатяни 5:16), тогава можем да живеем своя вечен живот изобилно, дори докато сме в плът. Ако не ходим по Духа, тогава ще Го „угасим“ (1 Солунци 5:19) или „наскърбим“ (Ефесяни 4:30). Да угасим Духа означава да не правим онези неща, към които Той ни води. Да Го наскърбим означава да правим онези неща, които Той ни пречи да правим. „Ако живеем по Духа, нека и ходим по Духа“ (Галатяни 5:25).
Духът е също така „залогът“ (или първоначалната вноска) на нашето наследство“ (Ефесяни 1:14). Можем да живеем в доброто на това наследство, въпреки че чакаме да го притежаваме, точно както Авраам, на когото беше обещана земята, и който живееше в нея и й се наслаждаваше, но никога не я притежаваше и не царуваше над нея.
Обещанието да бъдем наследници е свързано с царуването над този свят с Господа. Обещанието за вечно наследство е свързано с небесното светилище в Новия Йерусалим, чийто център е „Господ Бог Всемогъщи и Агнето... неговият храм“ (Откровение 21:22).
Защото обещанието, че той ще бъде наследник на света, не беше дадено на Авраам, нито на неговото потомство, чрез Закона, а чрез праведността на вярата (Римляни 4:13). Така виждаме, че обещанието да бъдем наследници на света е върху всички онези, които имат същата скъпоценна вяра като Авраам. Исус каза на 12-те ученици, че когато Той дойде отново, за да обнови всички неща, те ще седнат на 12 трона, съдейки 12-те племена на Израел (Матей 19:28). Нашата награда за следването Му е както Той определи от Своя съдебен престол (2 Коринтяни 5:10). Както показва притчата от Лука 19:11-21, тази награда, основана на нашата вярност, ще бъде да имаме определена власт с Него, когато Той се върне да управлява този свят. Както апостол Павел намеква в 1 Коринтяни 4:6-8, ние не трябва да царуваме сега, защото ще се надуем един срещу друг. След като телата ни бъдат възкресени и направени като нашия славен Господ, ние ще царуваме с Него хиляда години (Откровение 20:6)
След това „тогава ще дойде краят, когато Той ще предаде царството на Бога, дори на Отца“ (1 Коринтяни 15:24). Това е краят на вселената и света, както ги познаваме. Но Той обещава ново небе и нова земя: „Въпреки това ние, според Неговото обещание, очакваме нови небеса и нова земя, в които обитава праведност“ (2 Петрово 3:13). Това беше обещано в Стария Завет: „Защото, ето, Аз създавам нови небеса и нова земя: и предишните няма да бъдат помнени, нито ще дойдат на ум“ (Исая 65:17). Също така, „Небесата ще изчезнат като дим, и земята ще остарее като дреха“ (Исая 51:6). „И като дреха ще ги сгънеш, и те ще бъдат променени“ (Евреи 1:12). Можем да оприличим вселената на молив, балансиращ на заострения си връх. Ако балансът се наклони в която и да е посока, цялата вселена ще се срути. Като християни, ние знаем Кой държи всички неща заедно и чрез Кого всички неща съществуват. Когато дойде времето, Той ще я сгъне и ще започне наново. Това е Неговото обещание!
С това обещание е обещанието за почивка. Тази почивка можем да влезем сега чрез вяра в Неговото дело. Тази почивка в крайна сметка ще бъде превърната в съботна почивка, на която да се наслаждават без прекъсване вярващите в тяхното общение с Отца и Сина. За разлика от седмичната събота под Закона, тази събота е почивката на Самия Бог. „Нека се страхуваме, следователно, да не би, като ни е оставено обещание за влизане в Неговата почивка, някой от вас да изглежда, че не я достига“ (Евреи 4:1). Всички „почивки“ в Евреи 4, освен една, означават „да накараш да спреш“.
Почивката в Евреи 4:9 е „съботната“ почивка. Можем да влезем в почивка, като осъзнаем, че когато Исус каза: „Свършено е“, то беше! Всичко необходимо за нашето спасение беше направено, завършено, свършено. Той престана от това дело. За да влезем в него, трябва да престанем от всякаква работа, която би добавила към него или би отнела от него. Нашата работа сега е за служение, а не за спасение, и ще има още почивка от това, наречена съботна почивка.
Последното от тези по-добри обещания, не по хронологичен ред, но в нашето търпение за него, е Неговото идване. „Къде е обещанието за Неговото идване? Защото откакто бащите заспаха, всичко продължава както беше от началото на сътворението“ (2 Петрово 3:4). Исус даде притча: „защото те мислеха, че царството веднага ще се появи. Затова Той каза: „Един благородник отиде в далечна страна, за да получи за себе си царство и да се върне“ (Лука 19:11-12). И когато учениците Му Го попитаха: „Господи, ще възстановиш ли в това време царството на Израел?“, Той каза: „Не е за вас да знаете времената или сезоните, които Отец е поставил в Своя власт“ (Деяния 1:6-7). Заедно с Неговото царство идва търпението: „Аз, Йоан, който съм и ваш брат, и съучастник в скръбта, и в царството и търпението на Исус Христос“ (Откровение 1:9). Това е търпението на Исус Христос, защото Той също копнее да вземе Своята невяста при Себе Си. Ние чакаме, и Той също. Почти 2000 години това чакане продължава, но най-накрая, когато времето е подходящо, Той ще дойде. Какво чудесно обещание!
