„Достоен е Агнецът, Който е бил заклан, да приеме сила и богатство, и мъдрост, и мощ, и почит, и слава, и благословение!“ Откровение 5:12
Откровението е единствената пророческа книга в Новия Завет. Тя започва с „откровението на Исус Христос“ (1:1 NKJV), като веднага въвежда централната тема на книгата. Нейната цел е да разкрие Христос като прославения, за разлика от Евангелията, които Го разкриват в Неговото унижение и страдание. Кулминацията на книгата е Неговото второ пришествие. Събитията, предхождащи второто пришествие, представляват въведение, а всички събития, които следват, са епилог.
Имена на Христос в Откровението
Тази книга изброява повече описателни титли за Спасителя от всяка друга книга в Библията. Въпреки че читателят може да намери повече, ето 20 имена на Христос в тази книга: Исус Христос (1:1), Верен Свидетел, Първородният от мъртвите, Владетел над земните царе (1:5), Алфа и Омега (1:8; 22:13), Първият и Последният (1:17; 22:13), Човешкият Син (1:13), Божият Син (2:18), Лъвът от Юдовото племе (5:5), Коренът на Давид (5:5), Агнец ... заклан (5:6), нашият Господ (11:8), Цар на светиите (15:3), Верен и Истинен (19:11), Слово Божие (19:13), Цар на царете (19:16), Господ на господарите (19:16), Начало и Край (1:8; 22:13), Коренът и Потомъкът на Давид (22:16), Светлата утринна звезда (22:16).
В допълнение, „скритата манна“ (2:17) говори за Христос в слава (Изход 16:33-34; Евреи 9:4). „Утринната звезда“ (2:28) се отнася до Христос, Който се завръща преди зората, което предполага грабването на Църквата преди установяването на царството (Откровение 22:16; 2 Петрово 1:19). Ездачът „на бял кон“ (19:11-16,19) е ясно идентифициран като Христос, Царят на царете.
Агнецът в Откровението
Името на Христос като „Агнец“ се споменава 28 пъти в Откровението – повече, отколкото в останалите 65 книги на Библията взети заедно. Христос е не само Агнецът на Голгота, но и Агнецът на небето. Това е титлата, с която Той иска всички изкупени да Го помнят през цялата вечност. Целта на използването на термина „Агнец“ в небето е да се идентифицира прославеният Христос от Откровението с Христос, Агнецът на жертвата при Неговото първо пришествие. Агнецът е центърът, около който всичко останало е групирано, основата, върху която всичко останало е изградено, обектът, към който сочат всички неща, и изворът, от който произлизат всички благословения. Агнецът е светлината, славата, животът, Господ на небето и земята, от чието лице всяко осквернение трябва да избяга, на Когото трябва да се принесе всяка хвала и в чието присъствие се намира пълнотата на радостта. През цялото Откровение виждаме Агнеца не само като заклания, Който очисти греховете ни, но и като възвишения, Царя на царете и Господа на господарите.
Видение за прославения Христос
В глава 1 Йоан вижда пълно седемкратно представяне на възкръсналия, възвишен Господ, което разкрива Неговите морални, духовни и съдебни сили.
Първо, „главата и косата Му бяха бели като вълна, бели като сняг“ (1:14). Тази символика (Даниил 7:9) говори за безупречната чистота на Христос.
Второ, „очите Му като огнен пламък“ (1:14; 2:18; 19:12; Даниил 10:6;). Този ярък символ показва Неговото проникващо и безкрайно знание и Неговата сила да изследва и претърсва всеки живот, да прониква във вътрешните покои на всяко сърце и да изважда наяве скритите неща на мрака.
Трето, „нозете Му бяха като лъскава мед, сякаш пречистена в пещ“ (1:15; 2:18). По времето на Йоан медта е била сплав от злато, мед и сребро – най-здравият известен метал. Тази мед, достигаща нажежен до бяло цвят в пещ, не би се поддала на топлина. Тя говори за стабилност и устойчивост. На кръста Христос като човек можеше да издържи пещта на Божия огън и да стъпче всички врагове на праведността. „Той тъпче лина на яростния гняв на Всемогъщия Бог“ (Откровение 19:15).
Четвърто, „гласът Му като шум от много води“ (1:15; Езекиил 43:2). Това е намек, че гласът на Христос е неизбежен и авторитетен, командващ всички хора и народи. Това е гласът на съвършена власт.
Пето, „в дясната Си ръка държеше седем звезди“ (1:16). Седемте звезди са тълкувани във стих 20 като седемте ангела или вестители на седемте църкви в Азия.
Шесто, „от устата Му излизаше остър, двуостър меч“ (1:16; 19:15). Този символ е видян в Евреи 4:12 като Божието Слово, което пронизва, разделя и разпознава. Тук виждаме проникващото качество на Христовите думи и тяхната сила да порицават и наказват. Мечът е емблема на съдебна власт и сила.
Седмо, „лицето Му беше като слънце, което свети в силата си“ (1:16; Матей 17:2). Лицето на Христос сияеше с непоносима яркост, ослепително великолепие и страховито величие. Христос е „Слънцето на правдата“ (Малахия 4:2). Лицето на Христос отразява Неговата съвършена морална слава.
Отворена врата в небето
Два пъти в Откровението четем за отворена врата в небето (4:1; 19:11). Когато сте вътре в къщата си и искате да излезете, отваряте вратата. Отворената врата в небето означава, че Христос си тръгва. Първият път, когато това се случва, говори за Христос, Който напуска небето и идва за Своите светии при Грабването. При втория случай Христос напуска небето със Своите светии, за да дойде на земята, за да я съди и да установи Своето хилядолетно царство.
Послания до седемте църкви
В глави 2-3 Христос изпраща послания до седемте църкви в Мала Азия през първи век. Всяко послание има свои собствени характеристики, но има и много прилики. Всяко послание започва с „Зная делата ти.“ Всяко предлага обещание „на този, който победи.“ Въпреки че има някои вариации, всяко има едно и също заключително изречение: „Който има ухо, нека чуе какво говори Духът на църквите.“ Всяко послание започва с въведение, в което е описан Господ, но всяко описание се различава в съответствие с посланието. Повечето от писмата съдържат думи на предупреждение и обещание към онези, които чуват и отговарят. Като цяло, те са писма на порицание, укор и уверение.
Поклонение на Агнеца
Започвайки от глава 4, сцената рязко се променя и ние се преместваме в небето. Започвайки от 4:1, Откровението е бъдеще; предполага се, че Грабването е настъпило и Църквата е в небето. В глави 4 и 5 Агнецът е почитан от 24-те старейшини, четирите живи същества и светите ангели. 24-те старейшини представляват тялото на вярващите както от Стария, така и от Новия Завет. Четирите живи същества са ангелски същества от най-висок интелект, които приличат на херувимите от Езекиил 1 и 10 и серафимите от Исая 6. Тяхната цел е да напомнят на всички създания през цялата вечност за благословеното земно и небесно служение на Христос. Това се предполага от техния вид, който прилича на лъв, теле, човек и орел, които съответстват съответно на четирите евангелия.
Внимателното четене на глави 4 и 5 разкрива наличието на три концентрични кръга, всеки от които е отбелязан с фразата „около престола“. Вътрешният кръг (4:4) е зает от 24-те старейшини, които представляват светиите в слава. Средният кръг (4:6) е зает от четирите живи същества. Външният кръг (5:11) е зает от светите ангели. В резултат на това разположение всеки светец ще види Христос в средата на престола (5:6); и светиите във вътрешния кръг ще бъдат по-близо до Него от ангелите, обитателите на най-външния кръг. Така виждаме колко много Христос цени Своите светии.
В средата на престола (5:6) Йоан вижда Агнец със следните характеристики. Той е заклан; това се повтаря три пъти (Откровение 5:6,9,12). Той има пет рани, на двете ръце, на двата крака и на страната Си. Той е всемогъщ със седем рога, които в библейския символичен език се отнасят до сила и власт. Той е всезнаещ със седем очи, отнасящи се до съвършено знание и мъдрост.
Исаак попита: „Къде е Агнецът?“ (Битие 22:7). Йоан Кръстител отговори: „Ето Агнецът!“ (Йоан 1:29). Цялото творение сега казва: „Достоен е Агнецът“ (Откровение 5:12), пеейки за Неговата кръв в небето и пеейки нова песен (5:9) на изкупление. Старата песен е тази на сътворението (Йов 38:7; Откровение 4:11).
Гневът на Агнеца
В глави 6-19 гневът на Агнеца се излива върху земята чрез седем печата, седем тръби, седем чаши и седем фиала. Отварянето на глава 6 отбелязва важен етап в прогресивното откровение за края на века. Картината в 6-19 е Божието откровение за ужасния съд, който ще бъде кулминацията на настоящия век. Никога, от времето на Ной, не е бил извършван толкова опустошителен съд. Това е предупреждение към онези, които живеят в неверие, да внимават да не ги погълне този век. Пророчеството за края на века трябва да подтикне християните да изтръгват души от огъня и да ги подготвят за идването на Господа.
Божието Слово ясно показва, че всички, които се възползват от Божията благодат, са благословени във времето и вечността. Но онези, които отхвърлят Божията милост, трябва да изпитат Неговия съд без милост. Глупаво е да се уповаваме на Писанията, които говорят за Божията любов, докато отхвърляме онези, които се занимават с Неговите праведни присъди. Настоящият век разкрива Божията благодат и отложен съд. Бъдещият век ще даде окончателно доказателство, че Бог ще доведе всяко зло дело до съд и че онези, които отхвърлят Неговата благодат, трябва да изпитат Неговия гняв.
Брачна вечеря на Агнеца
Откровение 19:7-8 обявява брачната вечеря на Агнеца. Текстът не казва дали бракът се състои на небето или на земята. Много тълкуватели вярват, че ще се случи на небето. Трябва да се отбележи, че нито старозаветните светии, нито светиите от Голямата скръб не съставляват част от невестата; включени са само вярващите от църковната епоха. Дори Йоан Кръстител се е определил само като приятел на младоженеца (Йоан 3:29). Символиката на брака е красиво изпълнена във връзката на Христос с Неговата Църква. Сватбената рокля на Църквата е „финото платно ... праведните дела на светиите.“ Какво правим, за да украсим сватбената рокля? Какво правим за Господа днес?
Второ пришествие на Агнеца
Откровение 19:11-16 е една от най-графичните картини на второто пришествие на Христос в цялото Писание. Това ще бъде славно събитие, което целият свят ще види, вярващи и невярващи. Отвореното небе говори за Христос, Който напуска небето за втори път със Своите светии, за да дойде на земята, за да я съди, да получи обещаното царство и да управлява земята за 1000 години. Ездачът на белия кон е никой друг освен Исус Христос. Белият кон е символ на победоносна война: „Той беше облечен в дреха, потопена в кръв“ (19:13). Кръвта, потопена в дрехата, няма нищо общо с Неговата работа на кръста, но е изпълнение на Исая 63:3, денят на Неговото отмъщение, когато кръвта на Неговите врагове е поръсена върху Неговата дреха. „Войските в небето“, които „Го следваха на бели коне“, са Неговите светии, идващи с Него. Ангели също ще бъдат с Него (Матей 24:30-31). Откъсът описва три имена на Спасителя. Първо, „Той имаше написано име, което никой не знаеше освен Самия Той.“ Второто е „Словото Божие.“ Третото е „Цар на царете и Господ на господарите“ (19:11,13,16).
Царството на Агнеца
Царството на Агнеца се нарича Хилядолетието. В цялото Писание то се споменава само в глава 20 и там шест пъти като „хиляда години.“ Думата „хилядолетие“ означава 1000 години. Светиите, мъченически загинали по време на Голямата скръб, ще бъдат възкресени, ще живеят отново и ще царуват с Христос (20:4). Неговото царуване ще бъде на неописуемо благословение, праведност и мир, въпреки че Той ще управлява народите с желязна тояга (Псалм 2:9; Откровение 2:27; 12:5; 19:15).
Вечно състояние
Глави 21-22 се занимават с вечността. Там ще се случат тези шест промени.
Първо, в небето „няма да има вече проклятие“ (22:3). Няма да има болка, сълзи, войни, тероризъм, болести, разочарования, фрустрации, провали, несигурности, кавги, расизъм, егоизъм, притеснения, страдания и смърт. В небето всички елементи, които причиняват нещастие на земята, ще изчезнат.
Второ, падналата, Адамова природа ще бъде изкоренена и Сатана ще бъде хвърлен в огненото езеро (19:20; 20:10; 21:8). Вече няма да бъдем подложени на изкушение и грях.
Трето, „Престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в него“ (22:3). В небето ще има милиони светии, но Исус ще познава всеки един лично. И ние ще Го познаваме по-дълбоко от всякога. „В Твоето присъствие е пълнота от радост; отдясно Ти са вечни наслади“ (Псалм 16:11). Каквото и да е приготвил Бог за нас в небето, ще бъде невероятно по-чудесно от това, на което се радваме сега.
Четвърто, ще познаваме и ще се радваме на нашите родители, деца и приятели, точно както учениците познаваха Моисей и Илия на планината на Преображението (Матей 17:3,4). Всички слави на небето ще се умножат заради хората, които ще познаваме там, особено великите светии, които са ни предшествали, и онези, които сме имали привилегията да доведем при Господа.
Пето, ние „ще Му служим“ (22:3). Небето ще бъде място на непрестанна дейност, защото там няма да има нощ. Не ни е казано каква работа ще вършим в небето, но няма да работим за заплата. Това ще бъде служба, която е подходяща за всеки светец, работа, която ще бъде възнаграждаваща и вълнуваща.
Шесто, „Те ще видят лицето Му“ (22:4). Писанието не казва, че ще видим златните улици, нито перлените порти, нито стените с всякакви скъпоценни камъни. Библията не казва, че ще видим светите ангели, нито великите светии като Авраам, Давид, Даниил и Павел. Въпреки това, Писанието казва, че ще видим лицето на Исус, което отразява Божията слава (2 Коринтяни 4:6). Това ще бъде квинтесенцията на небето и радостта на радостите.
Вечна хвала
Небето ще бъде небе, защото виждаме лицето на Исус. Ще бъдем толкова погълнати от прелестта на Агнеца и толкова обзети от Неговото великолепие и величие, че ще забравим себе си. Ще се присъединим към четирите живи същества и мириадите свети ангели, предлагайки хор от непрестанна хвала на Агнеца през безкрайните векове на вечността.
Ще Го хвалим непрестанно и вечно, така че нека развием светия навик да Го хвалим сега по време на краткия ни престой на земята.
