Левит 23:9-17; Левит 24:5-7.
Тъй като изглежда има известно объркване по отношение на положението на вярващия, предлагаме накратко да го разгледаме, с надеждата да утвърдим някои от нашите читатели в истината.
Питаме тогава, на първо място, дали положението на вярващия се намира в Римляни 5:2? Че той е оправдан там чрез вяра, има мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос, е доведен чрез Христос до настоящото наслаждение на Божията благосклонност и се радва на надеждата за Неговата слава, е ясно заявено; но дали всичко това – колкото и огромни да са посочените благословения – излага положението на вярващия?
Ако е така – защото досега вярващият не е умрял с Христос; имаме предвид, дотук в учението на посланието – той все още може да е в плът; защото досега е бил разгледан само въпросът за греховете, за вината. Авраам е бил също толкова оправдан, колкото и ние, и макар да не е бил доведен до същите благословения, неговото положение би било подобно, подобно в това, че и той е бил в плът. Разликата, разбираме, би била по-скоро в характера на неговите благословения. Съвсем ясно е, че в това писание имаме съдебното положение на вярващия, или, за да говорим с по-голяма точност, положението, в което Бог в Своята благодат го е довел съдебно, вследствие на смъртта и възкресението на Господ Исус Христос; но не можем да приемем това като даващо ни истината за нашето положение.
Две писания ни се струват много ясни по този въпрос. Господ, говорейки на Своите ученици, казва: „В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас“ (Йоан 14:20). Апостол Павел пише: „Вие обаче не сте в плът, а в Дух, ако наистина Божият Дух живее във вас. Но ако някой няма Духа на Христос, той не е Негов“ (Римляни 8:9).
Сега е очевидно, че нашият Господ говори за времето след идването на Утешителя, Светия Дух, Този, Който ще пребъдва с Неговите завинаги, живеейки с тях и бидейки в тях. Той добавя още: „Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. Още малко и светът няма да Ме вижда вече; но вие ще Ме виждате; защото Аз живея, и вие ще живеете.“ Тогава Той казва: „В онзи ден ще познаете“, и т.н. Това със сигурност е християнството – Светият Дух на земята и живеещ във вярващия, и чрез това вярващият е способен да разбере положението на Христос, че Той е в Своя Отец, вярващият в Христос, и Христос във вярващия. Така в Римляни 8 има три свързани неща – нашето битие в Христос, Светият Дух, живеещ в нас, и Самият Христос в нас (ст. 1, 9, 10). И в деветия стих апостолът изрично противопоставя битието в плътта на битието в Духа, като последното е обусловено от Божия Дух, живеещ в нас. Следователно, ако е вярно, че всеки вярващ, който има мир с Бога, има обитаващия Дух, и че всеки такъв е „в Христос“, ние сме принудени да заключим, че нашето положение е представено само от тези думи.
Според противопоставянето, направено от апостола, всеки невярващ е „в плът“, а всеки вярващ е „в Дух“; също и „в Христос“, според първия стих. (Тук не навлизаме в изследване на точната сила на изразите.) „В Христос“, тогава, разбираме, че излага положението на всеки вярващ, който е бил запечатан от Бога със Светия Дух. Че е необходимо преживяване и практическо състояние за навлизане и наслаждение на тази благословена истина – че Бог сега ни вижда не в Адам, в плът, а в Христос – се вижда от положението на Римляни 7 във връзка с Римляни 6 и 8; но това е съвсем друг въпрос.
Трябва да се отбележи още нещо. Терминът „в Христос“ не е задължително със същата сила в Римляни, както във 2 Коринтяни 5 и Ефесяни; но трябва да бъде тълкуван на всяко място в съответствие с отличителното учение на посланието.
Например, „в Христос“ в Ефесяни 2:6 несъмнено предполага съюз с Христос; но това едва ли може да се каже за Римляни 8:1, нито пък за Йоан 14:20. Както е казал друг, говорейки за този последен пасаж (цитираме по памет, но, мислим, правилно): „Това не е съюз, а природа и живот, и нашето място в тази природа и живот.“ По същия начин Божията праведност има различна сила в Римляни 3 от тази, която има във 2 Коринтяни 5:21.
В Римляни е „върху всички, които вярват“, и то на мястото, където са тези, които вярват; но във 2 Коринтяни 5 ние сме направени Божия праведност в Христос на мястото, където Той е. Отново, ако положението на вярващия се намира в Римляни 5:2, относителното значение на мястото, което Христос заема отдясно на Бога, е пропуснато.
С цялото благоговение да се каже, че човек, Христос Исус, макар и Вечният Син, е в Божията слава. И точно защото Той е там като човек, това е и нашето място, в чудната Божия благодат, според Неговите вечни съвети. Не е прекалено да се каже, че християнството не може да бъде разбрано без признаването на истината, че Христос е прославен като човек. Това веднага решава въпроса за положението на вярващия. То не може, именно поради тази причина, да бъде по-ниско от „в Христос“ на мястото, където е Христос. Това е положението на вярващия сега; по-късно той ще бъде съобразен с това положение, защото Бог ни е предопределил да бъдем съобразени с образа на Неговия Син, за да бъде Той първородният между много братя.
След като видяхме, че нашето положение като вярващи може да бъде изразено само с термина „в Христос“, ние свободно признаваме, дори настояваме на факта, че положението на вярващия винаги е мярка за неговата отговорност.
Но правилното състояние на душата никога не се ражда от борба за отговорност.
Благодатта е тази, която възстановява и утвърждава, и колкото по-пълно се разбира и наслаждава благодатта, толкова по-съвършено ще съответства животът на вярващия на неговото положение. Да познава своето положение е условие за правилен живот; но дори и да е известно положението, състоянието никога няма да бъде правилно, докато очите на вярващия са върху самия него. Опасността, следователно, от твърдението, че „в Христос“ е състояние или условие, а не положение, се крие в заетостта на вярващия със самия себе си и в неговите последващи усилия (винаги безполезни, защото предполагат сила от негова страна) да постигне правилно състояние на душата. Резултатът е само законничество.
За да обобщим, тогава, трябва да се отбележат две неща. Чрез делото на Христос за нас ние сме доведени до ново положение. Бяхме под осъждане, но по силата на Неговата изкупителна жертва сега стоим в постоянната Божия благосклонност. Бог, Който във всичко, което е, беше против нас заради нашите грехове, сега е за нас заради ефикасността на скъпоценната кръв. Но това не е всичко.
На кръста Бог се справи и с това, което бяхме, както и с това, което бяхме направили. Ние сме разпънати с Христос и по този начин грехът е осъден в плътта. (Галатяни 2; Римляни 8.) Но ако кръстът затваря историята на първия човек в отговорност, Христос във възкресение е заел мястото на втория човек; и следователно всеки вярващ е доведен, чрез смъртта и възкресението на Христос, до ново място пред Бога. Сега това ново място, тоест „в Христос“ (не вече в Адам), представлява нашето положение.
