Помислете за Господа в Неговото детство – Неговото укрепване в духа, нарастване в мъдрост, както и в ръст, в благоволение пред Бога и човеците (Лука 2:40,52). Колко съвършено Той е човек, наистина в човешки граници – чудно Дете, но все пак Дете, както е ясно наречен. Кой ще съобрази божественото с човешкото тук, всезнанието с нарастващото знание? Ще се опитаме ли? Дали сърцето или съвестта биха намерили по-дълбока почивка или удовлетворение в Него, ако можехме да разберем това чудо?
Но със сигурност, тук е Синът Човешки – Личност в цялата истина на човечеството. Кой ще ми отрече щастието да пия от благодатта, която тук се е навела до състоянието на Дете, за да може едно дете да осъзнае Неговата съпричастност и да Му се покланя за Неговата любов? Благодаря на Бога, че никой не може да ми отрече. Тя е толкова отворена за един, колкото и за друг; и любовта е толкова неизмерима, колкото е и Личността.
След като прочетете декларации за сила и съд относно Израел в Исая 50:1-3, гласът става странно променен. Той пада в по-мек тон, примамливо човешки: „Господ Бог Ми даде език на учен, за да зная как да говоря дума навреме на уморения: Той ме събужда сутрин по сутрин, Той събужда ухото Ми да слуша като ученик“ (ст.4 KJV).
Тук имаме контраст. Това е Всемогъщият който е дошъл в форма на слуга. Той странно заема мястото на послушание и придобива езика на учения за служението на благодатта към индивидуална нужда. За това Той Сам става ученик и е събуждан сутрин по сутрин да „чува“ като такъв. И все пак, Той е едновременно и Този, който изсушава морето и превръща реките в пустиня (ст.2)!
Кой ще събере тези неща, Бог и човек, заедно? За удовлетворение на интелекта, никой не може. Интелектът е неспособен дори да разбере собственото си същество – да знае как „дух и душа и тяло“ съставляват един човек (1 Сол. 5:23). Толкова ли е чудно тогава, че трябва да има атрибути на Безкрайното, които ни объркват напълно, или че „никой не познава Сина освен Отца“? (Мат. 11:27).
От Фредерик У. Грант (адаптирано от Коронованият Христос)
