Във всяко от петте писания по-горе имаме думите „какъв човек“. Понякога, когато избираме определена дума и я свързваме с други стихове, където се среща същата дума, може да открием, че на оригиналния език, на който са написани писанията, това не е същата дума,
но в петте цитирани по-горе стиха, те са една и съща дума във всеки случай. Това е дума, използвана от Светия Дух, за да привлече вниманието към характера на човек. Казвано е, че е погрешно да се използва тази дума по отношение на Господ Исус, защото в нашето днешно използване на израза ние посочваме изключителната черта на човек, докато всяка черта на Господ Исус е била в перфектен баланс, например, Неговата доброта и любов към всички около Него винаги са били балансирани от Неговата вярност към Бога. Отново, „благодат и истина дойдоха чрез Исус Христос.“ Обикновено наблягаме на едното или другото, но с Него те винаги са били в перфектна хармония помежду си.
Когато учениците видяха Господ Исус да ходи по морето
Когато учениците видяха Господ Исус да ходи по морето, те казаха: „Какъв човек е Този, че дори ветровете и морето Му се покоряват!“ Наистина те се чудеха на такава демонстрация на Неговата сила, която наистина показваше кой е Той като личност, но дори тук Той идваше при тях заради тяхното затруднение, за да укрепи вярата им и да ги избави от опасността им. В нашите обстоятелства, колкото по-голямо е усещането ни за силата и славата на личността, която е нашият Спасител, толкова повече ще се поддържа нашата вяра и благодат.
В Лука, глава 7
Симон фарисеят, отнасяйки се до жената, която беше в краката на Господа и плачеше, казва:
„Този човек, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква жена е тази, която Го докосва: защото тя е грешница.“ Симон може да е знаел някои от нейните грехове и това го е възмутило толкова много, ако такъв човек можеше да докосне Господ Исус, как би могъл Той да бъде пророк. Неговият самоправеден ум не само осъди жената, но и Господ Исус. Колко малко разбираше той сърцето на Исус! Господ знаеше всеки един от нейните грехове, Той скоро щеше да ги понесе в тялото Си на дървото, но Той знаеше също и нейното покаяние и нейната любов към Него, докато тя миеше краката Му със сълзите си и ги избърсваше с косата си.
В Лука 9
Господ Исус използва думата по отношение на Своите ученици, когато ги смъмри за това, че искаха да свалят огън върху онези, които отказваха Господ Исус,
„Вие не знаете от какъв дух сте. Защото Човешкият Син не е дошъл да погубва човешки животи, а да ги спасява.“ Учениците тук бяха съвсем погрешни в търсенето на унищожението на хора, които отказваха Господ Исус, защото не действаха като Него, те бяха с Него от известно време, но не бяха приели същия дух, който се виждаше толкова съвършено в Господа. За съжаление, колко често е така и с нас. Ако бяхме по-заети с благодатта и добротата на Господ Исус, съвършено балансирани с истината, както се вижда в Него, тогава щяхме да бъдем по-оформени по Негово подобие.
Петър във второто си послание
Петър във второто си послание използва думата по отношение на
„какви хора трябва да бъдете във всяко свято поведение и благочестие, очаквайки и ускорявайки идването на Божия ден.“ Петър тук ни разказва за огромните събития, които ще се случат, когато дойде денят Господен, който ще сложи край на цялата сфера на творението и ще въведе Божия ден и „ново небе и нова земя, в които обитава праведност.“ Вярващият, знаейки тези неща, трябва да ходи и да живее по начин, който е в съответствие с такива събития.
В първото послание на Йоан
В първото си послание Йоан пише, за да привлече вниманието ни към
„каква любов ни е дал Отец, за да се наричаме Божии деца.“ Невъзможно е за нас да разберем напълно този вид любов, тъй като тя включва Божията цел във вечността, когато „Той ни избра в Христос преди създаването на света“,
въплъщението на Неговия възлюбен Син, Неговото скромно раждане, Неговия съвършен живот, Неговото страдание в градината и отхвърлянето и злоупотребата от хората, Голгота и всичко, което означаваше за Него през трите часа на тъмнина, след това полагането на живота Му в подчинение на волята на Неговия Отец, Неговото възкресение и възнесение като човек отдясно на Бога и дара на Светия Дух. Всичко това беше, за да се осъществи това, което любовта на Отца беше планирала за нас.
