Често възниква въпрос в умовете на Божиите хора, особено на тези, които са млади във вярата: „Какво трябва да се направи, ако извършим грехове, след като сме били спасени?“ Много Божие дете е казало: „Знам, че съм повярвал в Христос и виждам, че греховете ми бяха премахнати чрез Неговата кръв; но това, което ме тревожи, са греховете, които извършвам сега, и какво да правя с тях?“
Прякият отговор на този въпрос се намира в 1 Йоан 2:1, 2: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешавате. Но ако някой съгреши, имаме ходатай при Отца, Исус Христос Праведния; и Той е умилостивение за нашите грехове.“ Това е ясно написано до вярващите, защото апостолът ги нарича „дечица мои“; тоест, тези, които са родени от Бога. И отново: „Имаме ходатай при Отца“, тъй като само тези, които са новородени, могат да наричат Бога свой Отец.
Пълнотата на Христовата жертва
Първото нещо, което трябва да видим, е, че като вярващи в Господ Исус, всички наши грехове са премахнати пред Бога чрез едното приношение на кръста, както е напълно изложено в посланието до Евреите; защото докато това не бъде видяно, винаги ще има объркване в ума, смесвайки нашето знание за прошката на греховете с делото на Христос, което ги премахна всички, когато всички те бяха бъдещи. В Евреи 10:11, 12, 14 четем: „И всеки свещеник стои всеки ден, служейки и принасяйки много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отнемат грехове; но Този Човек [Христос], след като принесе една жертва за грехове, завинаги седна отдясно на Бога… Защото с едно приношение Той завинаги усъвършенства онези, които са осветени.“ Свещениците, според закона, стояха и принасяха „много пъти едни и същи жертви, които никога не можеха да отнемат грехове“, следователно тяхната работа никога не беше завършена; но Този Човек (Христос) принесе една жертва и „завидна седна отдясно на Бога.“ Виждате ли, скъпи читателю, че има само една жертва за грехове и че никога няма да има друга? Така че, ако всичките ви грехове не бяха премахнати тогава, те никога не могат да бъдат, защото Христос няма да умре отново.
Хората често казват: „Знам, че греховете ми бяха премахнати до моето обръщане“; но Писанието никога не говори по този начин. Кога Христос понесе вашите грехове? На кръста. Понесе ли Той част от вашите грехове, или ги премахна до деня на вашето обръщане? Не; ако понесе един, Той понесе всички, когато всички те бяха бъдещи, когато вие не бяхте извършили нито един от тях; защото, благословено да е Неговото име, Той принесе „едната жертва за грехове“ и след това „завинаги седна отдясно на Бога.“ Тази дума „завинаги“ не е тази, която се използва за вечност, но има смисъл на непрекъснато, без прекъсване, никога да не се издига, за да принесе друга жертва или да завърши делото; и причината, поради която Той е така седнал отдясно на Бога, е, че „с едно приношение Той завинаги [същата дума] усъвършенства онези, които са осветени.“ Той ни е усъвършенствал завинаги, следователно Той е седнал завинаги. Стойността на Неговото едно приношение, което премахна всички наши грехове, е завинаги; следователно, Той няма нищо повече да прави през цялата вечност по отношение на премахването на греховете на тези, които вярват в Неговото име. Разбира се, когато една душа е първо събудена от Светия Дух, само минали грехове могат да бъдат доведени до нейното знание и тя знае, че са простени; но тогава, когато получим знанието за прошката, виждаме, че делото, което премахна нашите грехове, беше извършено, когато всички те бяха бъдещи, и стойността на тази една жертва не беше само до деня на нашето обръщане. Сега виждаме Този, Който извърши делото, „завинаги седнал отдясно на Бога“, защото Той ни е усъвършенствал завинаги с това едно приношение; и Бог казва: „Техните грехове и беззакония няма да помня вече“ (Евреи 10:17). Прошката на греховете е общата част на всички християни, както четем в 1 Йоан 2:12: „Пиша ви, дечица, защото греховете ви са простени заради Неговото име.“ Нямаше да има смисъл да казваме, че бъдещите ни грехове са простени, защото не сме ги извършили и не трябва да мислим за грешене в бъдеще; но винаги можем да кажем, като християни, както в Колосяни 1:14: „В Когото имаме изкупление чрез Неговата кръв, прошката на греховете.“
Два смисъла на прошката
Но мнозина са си мислили: „Ако имаме „прошка на греховете“, защо четем в 1 Йоан 1:9: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете“?“ Има друг смисъл, в който Писанието говори за прошка: Когато Божие дете е съгрешило и общението му е било прекъснато, и то изповяда греха си, то получава прошка, не в смисъл на неприписване, както в Римляни 4:7, 8, а на възстановяване на общението и радостта, които са били прекъснати от греха. Горният стих (1 Йоан 1:9) е общо твърдение и би се отнасял или за грешник, който за първи път идва при Бога и изповядва греховете си, и така получава прошка веднъж завинаги на основата на Христовата смърт, или за Божие дете, което е съгрешило и изповядва, и получава прошка като дете от Отца. Едната може да се нарече оправдаваща прошка в случая на грешника; а другата – бащинска, или правителствена, прошка в случая на светец; и е много важно да се прави разлика между двете.
