ПРОШКА
Човешкият стандарт
Всеки има някаква представа за добро и зло, но няма двама души, които да имат абсолютно същия стандарт. Това, което сме склонни да правим, е да си поставим стандарт за добро, който можем да достигнем, и стандарт за зло, който не включва нашите дейности.
Например, пияницата смята, че няма вреда в пиенето, но смята за грях да краде. Алчният човек мами в бизнеса си всеки ден и се успокоява, мислейки си: „Всеки мами в бизнеса, но аз не се напивам като другите.“
Праведният, морален човек се оправдава, като гледа с пренебрежение на пияниците и измамниците, но никога не се замисля колко греховни мисли и желания крие в сърцето си. Той забравя, че докато човек гледа само външното поведение, Бог съди сърцето (1 Царе 16:7).
Ние се поздравяваме, че не вършим злото, което върши някой друг, но пренебрегваме други грехове в собствения си живот. Всичко това само доказва, че хората не се съдят по един фиксиран стандарт за правилно и грешно. Вместо това те приемат стандарт, който ги толерира, докато осъжда другите.
Божият стандарт
Има стандарт, по който всички ще бъдат съдени: това е Божията праведност. Всички, които не достигнат този стандарт, ще бъдат вечно осъдени. Съвестта на човек се пробужда, когато осъзнае, че важното не е да се сравнява с другите, а с Божието съвършенство. Той започва да разбира, че Бог вижда греха му, и се чувства виновен и съсипан. Той вече не се опитва да се оправдава, като се опитва да намери някой по-лош. Вместо това, той е нетърпелив да разбере дали е възможно Бог, Който осъжда грешниците, всъщност да му прости.
Законът
Книжниците и фарисеите бяха много морални и религиозни хора, които бяха силно шокирани, когато хванаха една жена в греха на прелюбодеяние. (Прочетете Йоан 8:3-11.) Те казаха, че Мойсеевият закон изисква тя да бъде убита с камъни. Поквареният човек винаги се утешава, като намира някой по-лош от себе си. Обвинявайки друг, той забравя собственото си зло. Той всъщност се радва на беззаконието на другите (виж 1 Коринтяни 13:6).
Благодат
Подобно на книжниците и фарисеите, ние често се гордеем с падението на друг. Но не можем да понесем да видим Бог да проявява благодат, която е толкова противоположна на нашето мислене, че я смятаме за несправедливост. Благодатта е пълна и безплатна Божия прошка за всеки грях, без да изисква нищо в замяна. Ние не проявяваме благодат и не искаме Бог да го прави!
Затова е смиряващо да признаем, че сме изцяло зависими от благодатта за спасение. Нищо, което сме направили или можем да направим, никога няма да ни направи достойни за благодат. Истината е, че нашите грехове са единственото ни основание за благодат!
Книжниците и фарисеите не можеха да разберат това. Не желаейки да признаят, че са грешници, те искаха да обвинят Исус, че е несправедлив, ако Той оправдае жената; а ако Той я осъди, щяха да кажат, че Той не е милостив. „Тя трябва да бъде убита с камъни“, казаха те, „Какво казваш ти?“
Исус им казва:
„Който е без грях… нека пръв хвърли камък по нея“ (Йоан 8:7 НКЖВ). Тъй като всеки от тях беше грешник, никой от тях не можеше. Всички те бяха под същата присъда като жената: „Заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23). Обвиняемата и нейните обвинители бяха всички виновни. Вече не беше „тя трябва да бъде убита с камъни“, а „всички трябва да бъдат убити с камъни“.
Присъда за виновен
Присъдата им беше справедлива. Жената беше виновна. Законът беше ясен. Човек може лесно да осъди, но кой има право да изпълнява правосъдие?
Когато съвестта им ги осъди, те се отдръпнаха от Единствения, Който може да прости. Адам направи същото в градината; той се скри от Бога, когато знаеше, че е виновен. Той се отвърна от единствения си Приятел точно когато най-много се нуждаеше от Неговата помощ.
Днес е същото. Човек се страхува от Единствения, Който е готов да прости.
Прошка
„И Исус остана сам, а жената стоеше по средата.“ Тя стоеше пред Единствения, Който беше „без грях“, и Който следователно можеше да хвърли камък. Законът вече я беше осъдил. Какво щеше да направи Той?
Това беше момент на силна тревога за нея. Само Исус имаше властта над живота и смъртта. Човек не смееше да хвърли камък; щеше ли Той?
„Нито Аз те осъждам; иди си и не съгрешавай повече.“
Безусловна прошка
Господ не даде на жената условна прошка. Той не каза: „Няма да те осъдя, ако не съгрешаваш повече.“ Не! Той й даде пълна и цялостна прошка първо.
За да имате власт над греховете си, първо трябва да знаете, че те са ви простени от Бога чрез Христос. Ако се опитате да овладеете злото си, преди да познаете Божията прошка, ще се провалите.
Ето защо Исус каза: „Нито Аз те осъждам“, преди да каже: „Иди си и не съгрешавай повече“ (Йоан 8:11).
Ваш ход
Ако желаете да получите пълната и безплатна Божия прошка, първо трябва да заемете мястото си като виновен грешник – сам с Исус, съзнателно самоосъден. Няма на кого друг да се доверите, няма с кого друг да се сравнявате. Не можете да извършите никакво покаяние или да вземете никакви решения, които ще променят живота ви. Не можете да се подобрите, преди да дойдете при Него.
Както се казва в песента, всеки трябва да дойде „Просто такъв, какъвто съм“ – осъден пред Единствения с власт да съди и прощава.
Заключение
Нашите отношения със Спасителя трябва да започнат с „Нито Аз те осъждам.“ Тогава нашият мир ще дойде от вяра в кръвта на Неговия кръст, чрез която Той е установил мир.
Божията оценка за нашия грях е много по-голяма от нашата собствена, но Той е осигурил кръвта на Своя Син, за да плати за нашия грях. Колкото повече мога да виждам себе си като виновен грешник, толкова повече ще ценя тази скъпоценна кръв, която беше пролята, за да направи мир за мен.
Нека познаете мира и радостта от прощаването на всичките ви грехове чрез вяра в кръвта на Исус и победата над същите тези грехове, които ви държат в плен.
