Глава 20: Благословия преди битка

I. ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ЦАРЯ (1-5). Преди жертвоприношението. II. УВЕРЕНОСТ НА ЦАРЯ (6-8). След жертвоприношението. 1. Индивидуална увереност (6). „Аз.“ 2. Национална увереност (7-8). „Ние.“ III. МОЛБА ЗА ЦАРЯ (9). НАДПИС.-Псалм на Давид. ПОДПИС.-За главния певец. ОСНОВНА АСОЦИАЦИЯ.-Авторът е Давид; поводът е несигурен, но вероятно принадлежи към периода на неговите войни, записани във 2 Царе 8-10. Преди да излезе да посрещне врага, се принася жертва (срв. 1 Царе 7:9-10; 13:9-12) и националната кауза се поверява на Йехова. Стихове 1-5 очевидно са били изпяти от събранието или от техните представители – левитските певци. Самият цар или председателстващият свещеник или пророк говори в 6-8, а псалмът завършва с молитва от събранието. В Пс. 20 и 21 царят на Израел е видян в двойната си роля като представител на Йехова и като представител на народа на Йехова. Забележете, че увереността е в Бога.

Себе Си, а не в доказаните умения, личната сила и миналите успехи на царя. ПРОРОЧЕСКО ПРЕДВКУСВАНЕ.-Светият Дух приема и приспособява езика на двата псалма с пророческа цел, откъдето и изпълнението се намира само в Христос. Виждаме верния остатък да се свързва със своя Месия. Забележете, че призивът от XX. 4 намира отговор в XXI. 2, т.е. възкресение, XXI. 4. Денят на Месията на „притеснението“ е денят на Неговото принасяне на Себе Си. Той сега е „издигнат нависоко“. В Неговото избавление е включено спасението на целия Му народ, макар че XX. 2 гледа към хилядолетните дни, когато Христос ще бъде „свещеник на Своя престол“. По реда на Мелхиседек, Той дори сега е нашият Велик Първосвещеник, упражняващ Своята служба в небесната сфера на свещенство и на седалището на царската власт, на които земното светилище и земният Сион са типове, 2. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-В духовен план вярващите могат да разглеждат 1-4 като божествено благословение, а останалите стихове като наш дълг отговор. Нека „Името“ бъде нашата парола и нашата защита, 5-7. ·Забележка: (а) Избавление от врагове чрез „Името“, 1; (б) Предизвикателство към враговете в „Името“, 5; и (в) Защита срещу врагове чрез „Името“, 7. Ние сме победители в Христовата победа, 5. „Бог да пази царя!“ 1 Петрово II. 17, и „Бог да пази Царя!“ Матей XXV. 34. БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ 1. „Бог Яковов“, Който обеща всичко на този, който нямаше нищо и не заслужаваше нищо. Заглавие практически = Бог на всяка благодат; срв. Битие XXXV. 3. 2. „укрепи“ = подкрепи, s.H.w., XVIII. 35. 3.- „приношения“, виж бел. Постоянното хлебно приношение винаги придружаваше всеизгарянето; и двете символизират Христос, първото в Неговия посветен живот, а второто в Неговата посветена смърт. в съвета, т.е. във войната. 5. „Твоето“; царят е признат за избран инструмент на Йехова за избавление на народа, срв. 2 Царе III. 18. (б) „знаме“, т.е. племенните знамена; виж Числа I. 52; II. 2 и сл. 6. Забележете увереността на вярата, така също и 8; „Неговият помазаник“, това заглавие предполага от страна на царя залог за послушание към Йехова и е същевременно молба за помощ от Йехова; „отговаря“, или продължава да отговаря; „свято небе“ = истинското светилище; за земен тип, виж 2. 7. „колесници“, срв. 2 Царе VIII. 3-6; 1 Летописи XVIII. 3-5. За стиха, срв., напр. 2 Летописи XVI. 8-9; 1 Царе XVII. 45. 8. „наведени“, s.H.w., XVIII. 39б. Тук все още е предвкусването на вярата. 9. Преведи като R.V. м. Кратка заключителна молитва, срв. XXI. 13.

АНАЛИТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ПСАЛМИТЕ