НАЧАЛНА ЧАСТ (1--9). I. ОЧАКВАНЕ НА ХВАЛЕНИЕ (1-2). Изпълнение на кантора. Лично поклонение. II. АНТИФОН НА ХВАЛЕНИЕ (3). Отговор на народа. "Йехова е велик" (а). III. ОЧАКВАНЕ НА ХВАЛЕНИЕ (4-7). Изпълнение на кантора. 1. Общо (4). 2. Лично (5). 3. Общо (6а). 4. Лично (6б). 5. Общо (7). IV. АНТИФОН НА ХВАЛЕНИЕ (8--9). Отговор на народа. "Йехова е милостив" (б). "Йехова е добър" (в). ЦЕНТРАЛНА ЧАСТ. ЦАРСТВОТО (10-13). Проявление на мощ и величие. V. ОЧАКВАНЕ НА ХВАЛЕНИЕ (10-11). Изпълнение на кантора. VI. АНТИФОН НА ХВАЛЕНИЕ (12). Отговор на народа. VII. ВЪЗДАВАНЕ НА ХВАЛЕНИЕ (13). Изпълнение на кантора. Постоянство на силата. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ (14-21). VIII. АНТИФОН НА ХВАЛЕНИЕ (14). Отговор на народа. "Йехова е поддръжник" (г). IX. ВЪЗДАВАНЕ НА ХВАЛЕНИЕ (15-16). Изпълнение на кантора. Изобилие на провизията.
X. АНТИФОН НА ХВАЛБА (r7-20). Отговор на народа. „Йехова е праведен“ ( e ). „Йехова е близо“ (f ). „Йехова е пазител“ (g ). XI. ОЧАКВАНЕ НА ХВАЛБА (:u). Рецитал на предстоятеля. Всеобщо поклонение. НАДПИС.-Хвалата на Давид. ОСНОВНА АСОЦИАЦИЯ.-Този псалм на Давид е чисто поклонение и подходящо затваря същинския Псалтир, като останалите псалми са от естеството на допълнение. Надписът е уникален; той е запазен .за последния псалм на Давид – за да покаже, че всичките му многобройниизказванията намират своето завършване в хвала, срв. 103. Това е и последният от азбучните псалми. Буквите се появяват в редовен ред, освен че ''Нун'' е пропусната. Последният стих предвещава последния химн на 150. и пренася хвалата във вечността: Забележете редуването между думи, отправени към Бога, и думи, говорещи за Него. ПРОРОЧЕСКО ПРЕДВЕЩАНИЕ.-Гласът на Месия води хвалите на хората според 22. 25. Дните на скръб на Сион вече са приключили, химните на идващото царство продължават до края на Псалтира. Да говорят за славата на това царство ще бъде службата на Израел като нация от свещеници сред народите в хилядолетното царство. Те ще бъдат живи свидетели на Божиите пътища с хората като цяло. Азбучното подреждане предполага „езикът на всички хора, възстановен от вавилонската разпра на езиците до единство на ум и цел“ в поклонението на Бога. Пропускането на „Нун“ тук е напомняне, че пълнотата на хвалата все още не е достигната, докато не се присъединят гласовете на небесните светии, включително Църквата. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-Молитвата ни занимава с нашите нужди, благодарението – с нашите благословения, поклонението – със Самия Бог. Да хвалиш означава да говориш добре за някого – да изтъкваш отличните качества на човек. Човекът е по-ценен от неговите дарове. Благословенията се забравят в радостта от присъствието на Благославящия. „Поклонението е преливане на любов.“ Забележете титлата „Йехова“ девет пъти (3 X 3), седем пъти във връзка с Неговите атрибути и дела (вижте анализа). Седем пъти Давид заявява целта си за хвала; десет пъти (число на всеобщността), че праведните ще хвалят.. В заключителната част обърнете внимание на повторението на „всичко“ единадесет пъти. Други забележителни характеристики отличават този псалм. Поклонението на светиите е за всички времена (2а) и за цяла вечност (2б). Получателите на божествена благодат трябва да бъдат вестители
ПОКЛОНЕНИЕТО НА БОГ, ОТДАДЕНО на тази благодат (11-13). Размислете върху фразата „блясъкът на славата“ във връзка с величието на Йехова (с) и царството на Йехова (12). Йехова спасява и насища (14 и сл.). Добротата без праведност би показала слабост (17). Лицемерът винаги е в немилост пред Бога (18б). В нашето отношение към Бога, благоговението (богобоязливостта) и любовта вървят ръка за ръка. Първото предпазва любовта ни от израждане в самонадеяна фамилиарност; любовта пречи на благоговението да се превърне в обикновен робски страх (19). Йехова се проявява не само в „могъщи дела“ на избавление за Своя народ (4), но и в „ужасни дела“ на съд срещу Своите противници (6). БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ р. Пълното сърце на Давид натрупва дума върху дума в опит да изрази своята изобилна благодарност. „Моят Бог Цар“ задава основния тон. 3. „... и извънредно достоен да бъде хвален.“ „д дс“ „ фдли ее“, т.е. о е веранс. 5. Бр. „Славният блясък на Твоето величие и всички Твои чудни дела ще бъдат моята тема“, букв. Ще се занимавам с. 6. „ужасни“ или, страховити; „величие“ или, велики дела. „ ли 11 р х “ . „ . фи:-11 х 1 д “ 7. утър т. уи рорт; с. .в. xix.—; смг = смгДжой ууй, или с аут а оу. 8 Срв. Е д · 6 тх 'тх . . б „ д “ . хо . xxxiv. ; е анти есис ис етуийн с оу енд греат, нот ангър енд „милост.“ енд тен ер мерсис = състрадания. 10. „дела“ тук = дела на сътворението; „светии“ = възлюбени, или облагодетелствани. в 'х 1 р. пауър = ннг т. 13. Букв. „... царство на всички векове“, срв. Дан. iv. 3; 1 Тим. i. 17; „светии“ както в 10. 14. „повдига“, с.Х.в. другаде само cxlvi. 8. 15. „Изобразява Бога като великия Домакин, Мат. vi. 26; срв. civ. 27; „чакат“ = гледат с очакване. „Ти“ (подч.). 16. Срв. civ. 28. Първият ред показва свободен, без усилие процес. 17. „милостив“ или, любящ; Евр. е сроден със съществителното „милост“. Книга Пета. VI. Поклонението на Бога, отдадено във всеобща хармония: cxlvi.-cl. 1. Всеобща хвала: cxlvi. Начален дескант. „Псалтирът завършва с пет „Алилуя“ псалма, в които с постоянно нарастващ диафазон всички теми на хвала се разнасят до мелодичния гръм на последния псалм, който призовава всичко, което има дихание, да хвали Йехова“
(Макларън). Групата най-вероятно отбелязва завършването на религиозното и гражданско устройство на Йерусалим при освещаването на градските стени под Неемия; виж Неем. VI. 15-16; XII. 27-43. Всички несъмнено са подготвени за литургична употреба във втория храм около времето на Ездра, обобщение на хвала без нотка на молитва. Пророчески те сочат към времето на възстановяването на Израел в хилядолетието, когато Йехова в лицето на Месия ще бъде възцарен сред хвалите на Своите създания.