I. МОЛБА (1). Отправена към Бог. II. УКОР (2-3). Отправена към Бунтовници. 1. Относно тяхната атака срещу Давид (2 ). Села. 2. Относно Помазаника на Йехова (3).
Ill. НАСЪРЧЕНИЕ (4-5). Обръщение към бунтовниците. 1. Относно нападението им срещу Давид (4). Села. 2. Относно отношението им към Йехова (5). IV. МОЛБА (6-8). Обръщение към Бога. 1. Измолено покровителство (6). 2. Наслаждавана част (7). 3. Изпитано спокойствие (8). НАДПИС.-Псалм на Давид. ПОДПИС.-За главния музикант; върху Нехилот. ОСНОВНА АСОЦИАЦИЯ.-Вечерен псалм. Виж съответните бележки към Пс. III. Структурата на двата псалма е сходна, а именно, четири строфи от по два стиха всяка, като "Села" е пропуснато в края на всяка трета строфа. "Села" в края на Пс. III. отбелязва допълнителна точка на връзка между двата псалма, тъй като показва същата историческа обстановка. "Нехилот" (в подписа) обикновено се приема за "духови инструменти", но древните версии предполагат вокализация "нехалот" = наследства. Затова изглежда по-добре тук да се чете "относно наследствата". Това подхожда на съдържанието на псалма, който набляга на Бог като наша част (7). Говори се за две наследства: (а) на Йехова в Неговия народ, Втор. XXXII. 9, и (б) тяхното наследство в Йехова, Пс. XVI. 5 и т.н. Духовните наследства са по-ценни от временните, срв. Евр. X. 34 (Р.В.). Бунтовниците се опитваха да изгонят Давид от владенията му; те можеха да успеят доколкото се отнасяше до материалните, но никога не можеха да го отделят от Бога. - Виж също Анализ, Пс. III., раздел II. ПРОРОЧЕСКО ПРЕДВКУСВАНЕ.-Принадлежи към същия пророчески период като Пс. III. Националното отстъпничество все още не е завършено; все още има време за покаяние. Духът на Месия в остатъка, говорещ като сред враговете им. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-Показан е известен напредък в опита; в III., Бог е защитата на светеца; в IV., Бог е частта на светеца. Какво прави Той за нас (III.); какво е Той за нас (IV.). Когато се чувствате "заобиколени", Бог ще "направи място" (букв.) за вас (1). Човек винаги търси това, което обича (2). Бунтовниците трябва да размислят и да се покаят (4). "По-добре е да се доверим на Йехова да поправи националните злини, отколкото да започваме революция" (5). "Един лъч слънчева светлина от Божието лице разпръсва всяка тъга" (6). Мирът може да бъде независим от външните обстоятелства.
позиции (7-8). Небесните радости са по-добри от земните радости (7). Материалното благополучие не може да компенсира духовната бедност (7). Общувайте със съвестта си на леглото си (4). БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ 1. (а) срв. 3 и iii. 4. Уверен в почтеността на сърцето си и справедливостта на делото си, Давид призовава Бог за оправдание; (б) т.е. "направи място" за него, когато беше в "беда", още един пример за минал опит като основа за настоящо обръщение; (в) по-добре като поле. 2. Упрек към водачите на бунта – "слава", т.е. неговата лична чест и царско достойнство като представител на Йехова. 2б. Бунтът е (а) напразен: защото е обречен на провал, срв. ii. 1; (б) фалшив: защото се основава на фалшиви принципи – той никога не изпълнява обещанието, което дава. 3. "него . . . благочестив;" срв. поле. Еврейската дума означава някой, когото Бог е "облагодетелствал" (предпочел) и чийто характер съответства, т.е. е "благосклонен" към другите. 4. "Стойте в страхопочитание", или, треперете. В Еф. iv. 26 стихът е цитиран от LXX. Думите тук са предупреждение към бунтовниците като цяло; "мълчете"; т.е. престанете. 5. "Принесете ... праведност", срв. лицемерните жертви на бунтовниците, 2 Царе xv. 12; срв. Втор. xxxiii. 19; Пс. Ii. 19. 6. "Мнозина казват"; срв. iii. 2; показва отношението на колебливите. С последното изречение срв. Чис. vi. 24-26; Пс. xxxi. 16; lxxx. 3, 7, 19. 7. Размислете върху тези думи в светлината на преживяванията на Давид по онова време, 2 ·Царе xvii. 27-29. Радостта в Йехова е повече от радостта от жътва или гроздобер. 8. Срв. iii. 5 бележки. "Защото Ти..." може да означава "Ти си, Йехова, Който ме караш да живея отделно в сигурност", т.е. изолиран от враговете си в Божията защита. Той твърди, че Бог е неговият единствен защитник.