I. ИЗРАЗЯВАНЕ НА ВЯРА (1-2). 1. Мълчаливо отношение (1). 2. Сигурна защита (2). II. УКОР КЪМ ВРАГОВЕТЕ (3-4). Разкрита безверност. I. Тяхното насилие (3). "Вие." 2. Тяхното притворство (4). "Те." Села. III. ,НАСЪРЧЕНИЕ КЪМ ВЯРА (5-8). 1. Неговата душа е наставлявана (5-7). "Моето убежище е Бог." 2. Неговите поданици са наставлявани (8). "Нашето убежище е Бог." Села. IV. УКОР КЪМ ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ (9-10). Разкрити заблуди. 1. Суетата (9). "Те." 2. Обезсърчаването (10). "Вие."
V. ИЗЯВЛЕНИЕ НА ВЯРА (н-12). I. Изречена дума (у). „Към Него (Елохим).“ Сила. 2. Специални атрибути (12). „Към Теб (Йехова).“ Милост. НАДПИС.-Псалм на Давид. ·ОСНОВНА АСОЦИАЦИЯ.-Малко се съмнява, че този псалм е написан от Давид по време на бунта на Авесалом. Подобно на Пс. xxxix. той се характеризира с използването на еврейската частица „ак“, която се среща в началото на стихове 1, 2, 4, 5, 6, 9 в оригиналния текст. Думата обикновено означава „само“. Давид видя, че колебливите може да бъдат повлияни от броя на присъединилите се към бунта и от видните мъже сред водачите на фракцията на Авесалом, оттук и езикът в последната част на псалма. ПРОРОЧЕСКО ОЧАКВАНЕ.-След уводния псалм (lxi.) сега се връщаме малко по-рано във времето към избухването на открита враждебност към Месия и Неговия народ, каквато ще характеризира последните дни на езическото господство. Наслаждавайки се само на кратък триумф, човекът ще бъде показан такъв, какъвто винаги е бил, в действителност нищо друго освен „дъх“. Ще бъде всеобщо признато, че „силата принадлежи на Бога“. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-Връзката на Давид с Бога е била изключително лична; обърнете внимание на често повтарящото се „мой“. Силата на светеца често е в мълчанието (р, 5). Мнозина се доверяват на Бога, които не Му се доверяват само (1-2). „Чакането е само продължително доверие и удължена надежда“ (1). От Бога е моето спасение (1) и моето очакване (5). Доверието в Него трябва да расте (2, 6), а изповедта за това кой е Той за душите ни помага то да расте. Ако „Скалата“ поддържа клатещата се ограда, тя не може да падне (3); срв. 2 Кор. iv. 8-9. Защитата на честта на Неговия народ³ с избавлението на техните личности почива на Бога (7). Доверявайте Му се по всяко време и Му се доверявайте само (8). Бог е убежище „за нас“ (8) и „за мен“ (7). Нека не бъдем малодушни последователи на Царя. Тъжно погрешно е доверието, което се доверява на богатства (10).. Поставете всички хора на везната срещу Бога и те не тежат толкова, колкото един дъх (9). Човекът се нуждае от напомняне отново и отново за най-елементарните истини (11). В Бога милостта и справедливостта са свързани със силата (12). Той никога не е милостив за сметка на справедливостта (12). Жътвата на безделието е празен хамбар; Бог дава прираст на разораната земя и на посятото семе (12).
БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ 1. Букв. "Само (или, наистина) към Бога е душата ми мълчание"; т.е. към Бога мълчанието (приляга) на душата ми. 3. Срв. xxxvii. 24; (б) букв. "Всички вие го разбивате..." т.е. бедствени удари вече са подействали и врагът се е надявал да довърши унищожението му. 4. Т.е. от високото му достойнство като помазан от Бога цар. Давид е бил основен обект на атака; срв. 2 Царе xvii. 1 и сл. 6. (б) срв. 2б. но "много" е пропуснато тук. Това знак ли е за нарастващата вяра на Давид? Срв. 'т.н.' ли 7. букв. = върху. 8 " 1 "срв. сл. . вие, хора, . 2 Царе xvii. 2 9, 10. "Само суета са хората, (само) лъжа са великите мъже." Бунтовниците, вместо да се доверят на Бога, разчитаха на (а) броя на своите привърженици – "синове на Адам" = обикновени хора (9а); (б) изтъкнатостта на своите водачи – "синове на Иш" = хора с отличие (9б); (в) методи на потисничество (10а); (г) материално богатство, натрупано по този начин (10б); но всичко беше "суета". 10. (в) букв. "увеличавайте... не обръщайте внимание..." Социалното недоволство е било фактор в бунта; срв. iv. 6. 11. "веднъж... два пъти..." т.е. многократно, срв. Йов xxxiii. 14. "Ф ''б д Р .. 6 и сл. или р. ут ... ; кт . ом. 11.