I. ОБЯВЛЕНИЕ НА ПСАЛМИСТА (1). ПРОКЛАМАЦИЯ. Първа сцена. II. ОБВИНЕНИЕ ОТ СЪДИЯТА (2-7). ПРОИЗНЕСЕНИЕ. 1. Грях на съдиите (2-4). {а) Обвинението (2). Села. (б) Предупреждението (3-4). 2. Състояние на съдиите (5). Самодоволство. 3. Присъда над съдиите (6-7). (а) Установяването (6). (б) Осъждането (7). ИД. ПРИЗИВ ОТ ПСАЛМИСТА (8). МОЛБА. Последна сцена. НАДПИС.-Псалом на (или, за) Асаф. ПЪРВИЧНА АСОЦИАЦИЯ.-Вижте бележките под Пс. LXXIII. Настоящият псалом е драматичен по форма и се характеризира с интензивност, _както и_ с краткост. Той е съпътстваща композиция на Пс. L., единственият асафов
псалм в Книга II. В последната виждаме събранието на Израел, събрано за съд; фу. lxxxii. властите на Израел са събрани за съд. Срв. Пс. lviii. ПРОРОЧЕСКО ПРЕДВКУСВАНЕ.-Един от първите ефекти от завръщащата се светлина (Пс. lxxxi.) е разкриването на злото в нацията. Това трябва да бъде съдено и пречистено_µ. Бог започва с мъжете, които са управлявали правителството¤ като Негови представители. След като човекът се е провалил, няма друго убежище за творението освен в Самия Бог, Който, в лицето на Месия на трона, ще бъде истинският наследник на земните администратори (8). ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-„Възможността на човека определя неговата отговорност, а неговата отговорност (способност да отговаря) измерва неговата отчетност¥“ Това се отнася не само за отделни личности, но и за градове и нации. Когато Бог държи везните на правосъдието, балансът е равен. Той не гледа на лице. Службата на този, който управлява, е не само да защитава, но и да избавя (3-4). Дори князете на този свят трябва да умрат (7). Нашият Господ ни показва защо хората продължават да ходят в тъмнина, въпреки сиянието на светлината, Йоан 111. 19-20. БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ 1. Букв. „събрание на Ел.“ Бог тържествено заема Своето място като председател на съда сред събранието на управителите на Своя народ; „богове“ = евр. елохим, властите в Израел (6). 2. Съдиите са обвинени в несправедливост и пристрастие; „нечестиви“ = беззаконни, така 4. „Села“ свързва обвинението с увещанието. 5. Възмутената забележка на Йехова; „Нямат знание, нито ще придобият разбиране“, необходими качества за съдия; (в) незаконното прилагане на закона и липсата на справедливост и милост, принципи, върху които се основава целият морален ред, застрашават моралната стабилност на света. 6. „Аз“ (ударение); „богове“, виж 1. Администраторите са наречени така, тъй като са облечени с божествена власт да изпълняват съд в Божието име; Неговите представители са били отговорни да съдят в съответствие с Неговия характер на праведност и милост; цит. от нашия Господ (Йоан x. 34 и сл.), Който разсъждава, че ако такива недостойни представители са били наричани богове, дали е било богохулство за специалния представител на Бога, чийто живот и дело свидетелстват за факта, да нарече Себе Си Син Божи? Това обаче не е просто словесен аргумент, а намек за въплъщението; „вие“ (ударение). 7. (б) или: „И паднете като (мъже), о, князе!“ 8. „Ти“ (ударение); Единственият ресурс на Израел е в Самия Бог; Само Той е достоен да поеме службата като Суверен и Съдия, не само на Израел, но и на всички нации.
ОТКРОВЕНИЕ НА БОЖЕСТВЕ_НАТА СВЯТОСТ