I. ПЪРВО ОТНОШЕНИЕ НА ПСАЛМИСТА (1-5). Поклонение на Йехова. 1. Превъзходството на хвалението (1-3). 2. Обяснението за хвалението (4). 3. Възклицанието на хвалението (5). II. ПРОЦЪФТЯВАНЕ НА БЕЗБОЖНИТЕ (6-8). Преходно благоденствие на беззаконниците. III. ПАДЕНИЕ НА ВРАГОВЕТЕ (9). Тяхната гибел. „Твоите.“ IV. БЛАГОСКЛОННОСТ КЪМ ПСАЛМИСТА (10). Неговото възстановяване. (Централна мисъл). V. ПАДЕНИЕ НА ВРАГОВЕТЕ (11). Тяхната гибел. „Моите.“ VI. ПРОЦЪФТЯВАНЕ НА БОГОБОЯЗЛИВИТЕ (12-15а). Постоянно благоденствие на верните. VII. ОКОНЧАТЕЛНО ПРИЗНАНИЕ НА ПСАЛМИСТА (15бв). Свидетелство за Йехова. НАДПИС. – Псалм; Песен за съботния ден. ОСНОВНА АСОЦИАЦИЯ. – Автор и повод неизвестни. Тясно свързан със следващия псалм чрез използване на фигурата „анадиплоза“.
ПРИЗНАВАНЕ НА ЗАВЕТНОТО ВЗАИМООТНОШЕНИЕ (реторично повторение) за акцент, срв. Пс. 92:9 с 93:3; намира се също в Пс. 94 и 96. Според Талмуда този псалм е бил пеен при възлиянието на вино, придружаващо жертвата на първото агне от съботното всеизгаряне, Чис. 28:9-10. Съботна почивка, 92.; Суверенно управление, 93. ПРОРОЧЕСКО ОЧАКВАНЕ.-Идващото и всеобщо царуване на Месия, очаквано от благочестивия остатък. „Съботата“ символизира хилядолетната почивка на царуването на Месия. Забележете хилядолетното название на Йехова Hi h" ost g . · ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-„Добре“ е да се благодари на Бога като (а) дължимо Нему и (б) спасително занимание за човека (1). Сутрин и вечер са естествено подходящи времена за хваление и молитва (2). В Хилядолетието всичко, което откликва на човешката ръка, е направено да хвали Бога (3). В мрак, както и в светлина, Божията любов работи за Своите (2). Победата на правдата винаги радва сърцата на _светиите_ (4). Хората, които обръщат гръб на Бога, стават просто чувствени животни, неотзивчиви и нечувствителни към духовни неща (6). Неверните процъфтяват само за да паднат (7). Докато Божиите врагове загиват, Неговите облагодетелствани процъфтяват (9-10). Тези, които биха процъфтявали като палма, трябва да имат корен в светилището (13). При Божия народ възрастта трябва да произвежда зрялост в духовния плод (r4). Елохим е вечно издигнат над злото (8). Някои животи са изсъхнали като изсъхнали дървета, годни само за дърва за огрев (r4). Праведните са за плод, нечестивите за гориво (r4), срв. Пс. 90:6. Ако Бог е, това, което е правилно, ще бъде (15). „Хигайон“ – три теми са достойни за нашето дълбоко размишление, а именно (а) Съдът и Справедливостта на Йехова (9:r6); (б) Делата и Словото на Йехова (19:14); (в) Благоволението и Верността на Йехова (92:3). БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ 1. (б) букв. „да псалмуваш“, или да правиш мелодия. 2.• Милост и вярност са качествата, които подтикват Бога да сключи и да спазва Своя завет със Своя народ, Пс. 89:1. Разделението на два реда в този стих, както често в Псалмите, е ритмично, а не логично, но тук разграничението изглежда съвсем уместно. 3. Бр. „С десетострунен инструмент и с псалтир, с медитативна музика (букв. хигайон!, виж Пс. 9:16) на арфа.“ Хигайон е от евр. „хага“, да говориш на себе си, да солилоквираш. 4. „дело“, или работа; „дела“, евр. действия; т.е. в провидението, така 5.
6 "това" · th h d · ,т.е. истината, изразена в следващите стихове. 7-8. Глаголните времена изглежда показват конкретно събитие, а не обща истина, отбелязвайки бързия възход и бързата гибел на определени беззаконници. Пророчески може да се отнася до Антихрист и Звяра, в който случай пророческото време на този псалм е непосредствено след идването на Христос в слава и свалянето на тези национални врагове. Това изглежда се потвърждава от думите „Защото, ето...“ (9). 8. „Но Ти (ударение), о, Йехова (си възцарен) нависоко завинаги.“ 10. (а) Метафора от животни, които хвърлят глави в съзнание за сила и победа; (б) символично за обновена сила от Духа. Псалмопевецът е бил накаран да тържествува над враговете си. II. Бр. „Очите ми видяха (поражението на) онези, които ме дебнеха. Ухото ми чу за (унищожението на) онези, които се надигнаха срещу мен, за да вършат зло.“ · 12. Забележете силния контраст със 7; плодовитостта на палмата и ароматът на кедъра са известни. И двете дървета са величествени и вечнозелени, известни с дълголетието и буйността си. Палмата е изящна, кедърът е здрав. Палмата е ендоген; тя се намира в безплодна почва, напоявана дълбоко в корените. Кедърът е екзоген и се намира сред планински снегове и бури, корените му са вградени в скалите. 13. Срв. Псалм i.; пропуснете „те са“ и заменете точката и запетаята с запетая в края на ред (а). 14. (а) Като палмата, която тогава ражда най-тежките гроздове фурми; (б) като маслината, Съдии ix. 9. 15. (а) т.е. да свидетелстват чрез своето благоденствие за верността и справедливостта на Йехова; „Неправедност“ = извратеност.