Глава Тридесет и втора, „Оплакванията на Йехова над Египет“, описва предстоящата Божия присъда над Фараона и Египет за отказа им да признаят Неговата власт. Чрез Езекиил едно оплакване пророкува поражението на Фараона, оприличавайки го на разрушителен звяр, хванат в мрежа, водещо до широкомащабно унищожение и символична тъмнина над земята. Тази присъда, която ще бъде изпълнена от царя на Вавилон, ще доведе до опустошението на Египет и неговите съюзници.
Лекционарен календар
Понеделник, 27-ми април 2026-таЧетвъртиСедмица след Великден
Бележки на Айрънсайд върху избрани книги Бележки на Айрънсайд
Божиите присъди са запазени за отделни хора и народи, които отказват да признаят Неговата власт. Както в древността Той изпращаше послание след послание до Фараона чрез Моисей, само за да може надменният монарх да закорави сърцето си срещу Неговите молби, докато накрая присъдата не трябваше да падне, така и в случая, който разглеждахме в тези последни няколко глави, Бог даваше едно предупреждение след друго чрез Езекиил, които можем да бъдем сигурни, че по някакъв начин са били предадени на Фараона, гордия, нагъл египетски владетел; но те не предизвикаха никакъв отговор, освен ако наистина, подобно на своя предшественик от толкова отдавна, той не стана още по-уверен в отношението си на независимост от Бога.
Накрая бяха дадени последните послания, преди да настъпи съдът; и тези послания, както ще се отбележи, са под формата на оплаквания, защото Фараонът, подобно на Израел в по-късен ден, не позна времето на своето посещение. Оплакването на нашия Господ над Йерусалим беше израз на Божието сърце над един неразкаял се народ, и такива оплаквания се явяват пред нас тук.
„И стана в дванадесетата година, в дванадесетия месец, на първия ден от месеца, че словото Господне дойде към мене, казвайки: Сине човешки, дигни плач за фараона, египетския цар, и му кажи: Ти беше оприличен на млад лъв между народите: но ти си като чудовище в моретата; и ти се „разпростря с реките си, и размъти водите с нозете си, и замърси реките им. Така казва Господ Йехова: Аз ще разпростра Моята мрежа върху тебе с множество от много народи; и те ще те извлекат в Моята мрежа. И ще те оставя на земята, ще те хвърля на открито поле, и ще направя всички небесни птици да се настанят върху тебе, и ще наситя земните зверове с тебе. И ще положа плътта ти по планините, и ще напълня долините с височината ти. Ще напоя и с кръвта ти земята, в която плуваш, дори до планините; и водните потоци ще бъдат пълни с тебе. И когато те угася, ще покрия небесата, и ще помрача звездите им; ще покрия слънцето с облак, и луната няма да даде светлината си. Всички светли светила на небето ще помрача над тебе, и ще положа тъмнина върху земята ти, казва Господ Йехова. Ще смутя и сърцата на много народи, когато донеса твоето унищожение между народите, в страните, които не си познал. Да, ще направя много народи да се изумят от тебе, и царете им ще се ужасят за тебе, когато размахам Меча Си пред тях; и те ще треперят във всеки момент, всеки човек за собствения си живот, в деня на твоето падане” – ст. 1-10.
Забележително е, че първото послание, записано в тази глава, е дадено през дванадесетата година и дванадесетия месец, значително повече от година и половина от времето на последното пророчество. На Езекиил му беше заповядано да изрече плач над фараона, в който той беше оприличен сега не на крокодил в реката, както преди, а на млад лъв, който се изправя в своята дива независимост на духа и се стреми да унищожи народите, които бяха съюзени срещу него. Той е оприличен също и на голямо морско чудовище, вероятно кит, което беше навлязло в Нил и се мяташе във водите му, като ги смущаваше, така че те станаха мътни и негодни за пиене. Срещу него Йехова трябваше да разпростре мрежа, като по този начин го правеше безпомощен, когато врагът го нападнеше.
Интересен факт е, че дори и в настоящето време, различни африкански племена, когато ловуват лъва, леопарда и други свирепи създания, се опитват да ги вкарат в бърлога или някаква колиба, където ловците могат да ги обградят напълно с мрежа; защото имат поговорка: „Зверовете не познават мъдростта на мрежата.“ Зверовете стават толкова объркани и оплетени, че след това лесно биват унищожени. Така беше и с Фараона. Всичките му усилия да възстанови състоянието си щяха да се окажат напразни; и в крайна сметка той щеше да бъде позорно победен, а народът му покорен на врага му. Земята щеше да бъде напоена с кръвта на убитите в онзи ден. Бог каза, че Той щеше да покрие небесата и да затъмни звездите, да забули слънцето с облак и да уреди така, че луната да не дава светлината си. Всички ярки небесни светлини щяха да бъдат затъмнени, а цялата земя покрита с мрак.
Това пророчество е много интересно и ни помага да разберем подобни пророчества относно съдбите, които ще сполетят света в последните дни. Много е очевидно, че тези думи не трябваше да се приемат буквално, но те посочваха унищожението на делегираната власт и мрака, който щеше да се настани в сърцата на хората поради разрухата, която щеше да сполети земята.
Не само че щеше да сполети присъда египтяните, но и върху много народи, които бяха съюзени с тях, щеше да дойде унищожение. Докато други народи, стоящи отдалеч и чувайки за ужасното поражение на Фараона и неговите войски, щяха да бъдат изумени и ужасно уплашени, когато осъзнаеха привидната непревземаемост на такава сила като тази на Навуходоносор. Че именно силата на Вавилон Бог е имал предвид, се доказва от ясния начин, по който Той говори в следващия раздел.
„Защото така казва Господ Йехова: Мечът на вавилонския цар ще дойде върху теб. Чрез мечовете на силните ще накарам множеството ти да падне; всички те са ужасът на народите: и те ще унищожат гордостта на Египет, и цялото му множество ще бъде унищожено. Ще унищожа също и всичките му зверове от край много води; нито човешки крак ще ги смущава вече, нито копита на зверове ще ги смущават. Тогава ще направя водите им чисти и ще накарам реките им да текат като масло, казва Господ Йехова. Когато направя египетската земя пуста и опустошена, земя лишена от това, с което беше пълна, когато поразя всички, които живеят в нея, тогава ще узнаят, че Аз съм Йехова. Това е плачът, с който ще плачат; дъщерите на народите ще плачат с него; над Египет и над цялото му множество ще плачат с него, казва Господ Йехова“ – ст. 11-16.
Мечът на царя на Вавилон беше мечът на Йехова, защото Сам Бог беше натоварил Навуходоносор да покори не само Египет, но и всеки друг народ от цивилизования свят по онова време. Затова вавилонците са описани като страшните сред народите, които трябва да унищожат гордостта на Египет и цялото му множество.
Разрушение щеше да сполети също и животните край водите. Това несъмнено бяха водните биволи, царят на Египет, от които хората бяха толкова зависими. Бог беше постановил, че самите средства за препитание трябва, поне временно, да спрат, за да осъзнаят всички народи, че Той ги съди.
Докато Той скърбеше за тях заради техния упорит и заблуден дух, гласът на плач трябваше да се чува отвсякъде, оплаквайки Египет и неговото множество, защото Бог ги беше унищожил.
„И стана в дванадесетата година, на петнадесетия ден от месеца, че словото на Йехова дойде към мене, казвайки: Сине човешки, оплачи множеството на Египет и ги свали, дори нея, и дъщерите на прочутите народи, в долните части на земята, с онези, които слизат в ямата. Кого надминаваш по красота? Слез и бъди положен с необрязаните. Те ще паднат сред онези, които са убити с меч: тя е предадена на меча; отдръпни я и всичките ѝ множества. Силните сред могъщите ще му говорят отсред Шеол с онези, които му помагат: те са слезли, лежат неподвижно, дори необрязаните, убити с меч“ – ст. 17-21.
Петнадесет дни изминаха, преди това последно послание да дойде чрез пророка. В него той говори конкретно не само за Египет, но и за различни други народи, с които Бог се занимаваше по това време. Той беше призован да оплаква множеството на Египет, които щяха да бъдат хвърлени в най-долните части на земята, с онези, които слизат в ямата, както вече видяхме. Те бяха забравили Бога и затова щяха да бъдат обърнати в Шеол, техният ден на изпитание на земята беше приключил. Пророкът ги вижда буквално покриващи земята като убити с меч, но съзира духа, слизащ по-дълбоко дори в Шеол, там да лежи с всички, които бяха нечисти в Божиите очи.
„Асур е там и цялото ѝ множество; гробовете ѝ са около нея; всички те убити, паднали от меч: чиито гробове са поставени в най-далечните части на преизподнята, и множеството ѝ е около гроба ѝ; всички те убити, паднали от меч, които причиняваха ужас в земята на живите“ -ст. 22, 23.
Върху Ашур, или Асирия, както вече беше отбелязано, присъдата вече беше паднала. Гробовете ѝ бяха явно видими, а народът ѝ, който някога всяваше ужас в земята на живите, беше слязъл в ямата. Богът, който се беше разправил с тази велика империя, предстоеше да излее пълнотата на Своето негодувание срещу Египет.
„И там е Елам с цялото си множество около гроба ѝ; всички те убити, паднали от меч, които слязоха необрязани в дълбините на земята, които всяваха ужас в земята на живите и понесоха срама си с онези, които слизат в рова. Постлали са ѝ легло сред убитите с цялото ѝ множество; гробовете ѝ са около нея; всички те необрязани, убити от меч; защото всяваха ужас в земята на живите и понесоха срама си с онези, които слизат в рова: той е положен сред убитите“ -ст. 24, 25.
Елам е споменат след това, древното име на Персия. Навуходоносор вече беше покорил този народ, унищожил армиите му и избил огромни множества, които, заедно с другите споменати, бяха слезли в долните части на земята; тоест, в ямата, или Шеол. Вече нямаше Елам да бъде ужас за другите народи. Тя беше безсилна пред мощта на армията на Навуходоносор.
„Там е Мешех, Тувал и цялото им множество; гробовете им са около тях; всички те необрязани, убити с меч; защото те причиниха своя ужас в земята на живите. И те няма да лежат с падналите могъщи от необрязаните, които са слезли в Шеол с бойните си оръжия, и са положили мечовете си под главите си, и беззаконията им са върху костите им; защото те бяха ужасът на могъщите в земята на живите. Но ти ще бъдеш съкрушен сред необрязаните и ще лежиш с убитите с меч“ – ст. 26-28.
Мешех и Тувал, за които ще научим повече по-късно, когато стигнем до глави 38 и 39, бяха имената на племена, произлезли от Яфет, както научаваме от Битие 10:0. Според най-древните записи, достигнали до нас, те са живели в региона, граничещ с Черно море, и по едно време очевидно са били хора с известно име, но техните лагери са били унищожени, а убитите са слезли в Шеол с бойните си оръжия. Били са погребани с тези оръжия под главите си, както подобава на могъщи войни. Но цялата им мощ се оказала безполезна срещу вавилонските армии. Тези, които избягали, се оттеглили по-на север, защото по-късно в историята ги намираме като номадски народ, живеещ на север от Черно море и простиращ се оттам до района на Каспийско море. В крайна сметка те били погълнати от великата Руска империя. Някои дори са смятали, че имената Мешех и Тувал на практика са запазени за нас в двата големи града Москва в Европа и Тоболск в Сибир.
Там е Едом, нейните царе и всичките ѝ князе, които в силата си са положени с онези, които са убити с меч: те ще лежат с необрязаните и с онези, които слизат в ямата. Там са князете на севера, всички те, и всички , които са слезли с убитите; в ужаса, който причиниха със силата си, те са посрамени; и лежат необрязани с онези, които са убити с меч, и носят срама си с онези, които слизат в ямата"-ст. 29, 30.
Едом, тясно свързан с Израел, както видяхме, произхождащ от близнака на Яков, Исав, се радваше, когато видя синовете на Яков в беда, но Бог ги наказа чрез същата сила, която отмъщаваше на юдеите. Князете на Едом, на югоизток от Палестина, и сидонците, финикийски народ на север, също бяха унищожени. Тяхната мощ не им помогна; те бяха опозорени и лежаха мъртви с други, които бяха отказали да се подчинят на гласа на Йехова.
„Фараон ще ги види и ще се утеши за цялото си множество, дори Фараон и цялата му войска, убити с меч, казва Господ Йехова. Защото Аз съм положил ужаса му в земята на живите; и той ще бъде положен сред необрязаните, с онези, които са убити с меч, дори Фараон и цялото му множество, казва Господ Йехова“ – ст. 31, 32.
Бог доведе тези различни народи пред Фараона, показвайки тяхната гибел, за да знае той, че скоро ще дойде денят, когато той и неговите армии ще се присъединят към тях в тяхното пълно поражение и унищожение. Те просто бяха отишли в Шеол малко по-рано; Фараонът и неговият народ скоро щяха да бъдат с тях там. Така Божият съд трябваше да сполети всички народи около Палестина, които бяха отказали да се вслушат в гласа на Неговите пророци.
С тази глава приключва този конкретен раздел от книгата на Йезекиил.