Откровение 15 въвежда последните сцени на Божия съд, като се фокусира върху група прославени израилски светии в Небето. Тези изкупени личности, които са претърпели огнени изпитания и мъченичество, стоят на стъклено море и пеят песните на Моисей и Агнето, възхвалявайки Божията справедливост и истина. Главата описва също отварянето на храма на скинията на свидетелството в Небето, сигнализирайки за предстоящото изпълнение на Божиите заветни присъди срещу народи, които са потискали Израел, които ще бъдат изпълнени от седем ангела.
Библейски коментари Откровение 15 Бележки на Айрънсайд върху избрани книги Бележки на Айрънсайд
Откровение 15-16 образуват едно свързано видение, изобразяващо последните сцени от времето на съда, което заема голяма част от съдържанието на книгата Откровение. Трябва да помним, че Откровението е предимно книга на съда. Макар че може да изглежда много песимистично да се занимаваме с толкова много страшни сцени, всичко е светло накрая. Книгата не завършва, докато не бъдат въведени новите небеса и новата земя, където ще обитава праведността през една блажена вечност. Затова не е нужно да се извинявам за това, че постоянно представям пред вас картина след картина на Божиите съдебни действия със пророческата земя. Той ни е дал тези откровения от Своята доброта към нас. Можем да бъдем предупредени чрез тях да избегнем това, което предстои на този виновен свят, и да отхвърлим всяка форма на отстъпничеството, което Той толкова скоро идва да съди.
В последната глава забелязахме, че имаше една определена група от светии на Небето, които откликнаха по много забележим начин на 144 000-те израилтяни, стоящи на планината Сион. В петнадесетата глава сцената е променена. Пророкът вижда какво се случва на Небето и тази група веднага се появява пред неговото видение (1-3).
Изкупеното множество, стоящо на стъкленото море с Божиите арфи, не трябва да се бърка с църквата от настоящата диспенсация. Казано ни е, че те пеят песента на Моисей, Божия служител, и песента на Агнеца. Ясно е тогава, че те са израилтяни. Те пеят песента на Моисей, която е празнуване на победата на Йехова над враговете на Израел, и песента на Агнеца, която е песента на изкуплението. Те са онези, които са били заклани от служителите на последната велика отстъпническа сила, но които са били възкресени от мъртвите и грабнати по време на периода на скръбта. Може би те са двамата свидетели от глава 11. Но те поне приличат на тях по това, че са били верни свидетели на земята и заради своето свидетелстване са били умъртвени. Те са видени като възкресени от мъртвите и грабнати при Бога и до Неговия трон. Като старейшините, те имат в ръцете си Божиите арфи и са покланящо се множество.
Казва се, че те стоят на стъкленото море, което тук е представено като смесено с огън (2). Стъкленото море, както беше посочено по-рано, съответства на медното море в храма на Соломон и медния умивалник в двора на скинията. То е илюстрация на Божието Слово, необходимо за очистване на земята; на Небето то е кристализирано, стъклено море, на което прославените светии застават, за да хвалят Този, Който ги е изкупил за Себе Си и ги е направил завинаги чисти. Стъклото е видяно като смесено с огън заради огненото изпитание, през което са преминали тези мъченици.
Бих отбелязал, че преводът „Цар на светиите“ (преводът на крал Джеймс) в края на стих 3 обикновено се признава за погрешен. По-добрите ръкописи гласят „народи“, макар че някои имат „векове“ вместо „светии“. Никъде не се говори за Господа като „Цар на светиите“. Той обаче е „Цар на народите“ и „Владетел на вековете“. Тези прославени свидетели на Неговата спасителна сила Го хвалят и обожават за Неговата справедливост и истина. Те признават праведността на Неговите пътища и светостта на Неговата личност. Поради това всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Него в деня, когато Неговите присъди бъдат показани. Забележете, не Божията благодат е тази, която ще доведе народите да признаят Неговата власт и да се поклонят пред Него. Това е
„Когато [Неговите] съдби са по земята, жителите на света ще се научат на правда“ (Исая 26:9).
Никъде Писанието не учи за обръщането на света чрез проповядването на евангелието в това домостроителство. В крайна сметка светът ще бъде обърнат, но едва след като невярващата част бъде пречистена чрез съд. Остатъкът, оставен за царството, ще отдаде слава на Бога на небето.
В петия стих имаме още едно от „откритията“ на тази чудесна книга. Четем:
„И след това погледнах, и ето, храмът на скинията на свидетелството в небето се отвори.“
Споменаването на скинията на свидетелството отново извежда Израел пред нас. То ни напомня, че тези присъди изпълняват Божия завет с Неговия древен народ Израел, когато народите, които са ги потискали, трябва да бъдат наказани.
„Йерусалим [е] тежък камък за всички народи: всички, които се обременяват с него, ще бъдат разкъсани, макар и всички народи на земята да се съберат против него” (Захария 12:3).
Затова народите, които са излели омразата си върху Израел, не могат да избегнат Божия гняв.
Седемте ангела ще довършат Божия гняв. Те въвеждат и приключват Неговите последни посещения в съд над езичниците. Тогава многото пророчества за възмездие в Писанието ще се изпълнят.
“Праведно е,” каза апостол Павел, “да въздаде скръб на онези, които ви причиняват скръб” (2 Солунци 1:6).
Ако това може да се каже по отношение на светците от църковния период, колко повече по отношение на Израел. Много хора са били обезпокоени от така наречените проклинателни псалми. Те не могат да разберат Давид, който призовава Божията присъда върху Неговите врагове, или молитвата на Израел за събарянето и унищожението на всички техни противници. Но в праведното Божие управление, онези народи, които са потискали и са търсили унищожението на Неговия народ, трябва да бъдат сполетени от свирепостта на Неговия гняв.
Джоузеф Кук разказа как в началото на Гражданската война един господин разговарял със служител на Евангелието. Той възразявал срещу проклинателните псалми, защото не му се струвало, че са в хармония с духа на християнството. Докато разговаряли, донесли вестник и служителят прочел: „Федералната армия настъпва към Ричмънд.“ „Добре,“ възкликнал другият, „надявам се да го унищожат.“ „Това,“ извикал проповедникът, „е проклинателен псалм.“
Въпросът е, че това е напълно в съответствие с Божията мисъл да желае триумфа на праведността и свалянето на нечестивото.
Божията слава е заложена на карта. Неговата праведност изисква наказание за беззаконието, както в този свят, така и в бъдещия. Той не се извинява за това, че постъпва така с неправедността, нито пък Неговите служители трябва да се извиняват за Него.
Стих 8 показва, че когато седемте ангела са на път да излязат, за да изпълнят своята ужасна мисия, това ще бъде повод за силно безпокойство на Небето. Храмът се вижда изпълнен с дим от Божията слава и от Неговата сила. Човекът, макар и изкупен, е представен като стоящ отвън в страхопочитание, в очакване на развитието на събитията.