понеделник, 7 ноември 2016 г.

Вкусете и вижте че е благ Господ: Блажен онзи человек който уповава на него.

Псалми 34:8

Колко е голяма твоята благост Която си съхранил за онези които ти се боят, И която си направил за онези които се надеят на тебе Пред очите на человеческите синове!

Псалми 31:19

Тези люде създадох аз за себе си: Те ще повествуват хвалата ми.

Исая 43:21

като ни е предопределил да бъдем усиновени нему чрез Исуса Христа, по благоволението на своята воля, за похвала на славната си благодат, с която е обдарил нас чрез Възлюбленаго си;

Ефесяни 1:5–6

да бъдем за похвала на славата му ние които се от напред надеехме на Христа;

Ефесяни 1:12

Защото колкава е благостта му, И колкава е красотата му! Житото ще направи да проникнат юношите, И мъстът девите.

Захария 9:17

Благ е Господ към всички; И щедротите му са върху всите му творения. Всичките твои творения ще те хвалят, Господи; И преподобните твои ще те благославят. Славата на царството ти ще кажат, И ще разкажат твоето могущество; За да възвестят на человеческите синове за могуществата му, И за славата на великолепието на неговото царство.

Псалми 145:9–12

И не току това, но хвалим се и в скърбите си, като знаем че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда. А надеждата не посрамя; защото любовта Божия е излена в сърдцата ни чрез даденаго нам Духа Светаго.

Римляни 5:3–5

И всяко наказание по настоещем не се вижда да е на радост, но на скърб; а после принося мирен плод от правда на тези които са обучени чрез него.

Евреи 12:11

Всяка радост имайте, братие мои, когато впадате в различни изкушения; понеже знаете че изпитанието на вашата вяра произвожда търпение. А търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

Яков 1:2–4

Блажен онзи человек който претърпява изкушение; защото, като премине изпитът, ще приеме венеца на живота който обеща Господ на онези които го любят.

Яков 1:12

и рече ми: Доволно ти е моята благодат; защото силата ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с крайно благодарение по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова. За това, благодарен оставам в немощи, в укорения, в нужди, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогаз съм силен.

2 Коринтяни 12:9–10