Свидетелството на Елиашив

Когато Божият народ се завърна за пръв път в Йерусалим след Вавилонския плен, първосвещеник Исус помогна за възстановяването на храма (Ездра 3:2, 8). Сега, почти 75 години по-късно, неговият внук Елиашив (виж Неемия 12:10) пое ръководството във възстановяването на градските стени. Божият принцип е, че Неговата работа трябва да се извършва със свещенически характер – тоест с ясното осъзнаване, че служим в присъствието на Господа. Беше добре, че Елиашив, зрял, по-възрастен водач сред братята си, поведе пътя в тази работа.

Въпреки това, той не продължи добре. Само няколко години по-късно Елиашив беше „съюзник с Товия“ (Неемия 13:4), човек, който постоянно се опитваше да пречи на Божията работа. Неемия 3 записва подигравателните обиди на Товия, глава 4 – неговите заплахи за насилие, а глава 6 – опитите му да изплаши Неемия. И все пак свещеник Елиашив даде на Товия стая „в дворовете на Божия дом“ за лично ползване, отнемайки място от левитите, за да го направи (13:4–8). Освен това, внукът на Елиашив се ожени за дъщерята на Санвалат, друг враг на евреите. Изглежда, че Елиашив не прояви нито лично проницателност, нито морален авторитет в ръководството на семейството си.

Често се призовават младите хора да живеят за Господа, но колко често призоваваме възрастните? В Писанията много зрели вярващи се провалиха. Давид беше на средна възраст, когато съгреши с Витсавее. Йона беше уважаван пророк, когато не се подчини на Господа. Ревека вероятно беше на около шестдесет години, когато посъветва сина си да измами съпруга си. Свещеник Елиашив, някога насърчение за братята си, накара мнозина да се препънат чрез своя провал. Нека не мислим, че само младите хора се провалят. Ние, по-възрастните, имаме толкова много, ако не и повече, възможности да съгрешим. Всички вярващи се нуждаят от насърчение да зависят от Господа във всеки етап от живота си.