Когато пророк Натан се изправи пред Давид относно греховете му срещу Урия и Вирсавея, Давид се изповяда и му беше гарантирано, че е простен. Но въпреки че беше простен, последствията от греховете му щяха да бъдат много тежки, не само за личния му живот, но и по отношение на честта и славата на Бога. Действията му дадоха голям повод на враговете Господни да хулят.
Години по-късно цар Манасия имаше подобно преживяване. Той съгреши по такъв начин, че Бог изпрати асирийския цар срещу него, който го отведе във Вавилон. Там във Вавилон, под осъдителната ръка на Бога, Манасия се смири и се покая; и Бог, трогнат от молбата му, чу неговото моление и го върна отново в Йерусалим. С това настъпи радикален обрат в живота на Манасия. Той се върна и принесе мирни и благодарствени приноси на Господа, а не на идоли. Подобно на Давид, Манасия беше простен, но последствията останаха. Въпреки че Манасия се покая, мнозина продължиха по нечестивите пътища, които той беше показал, и попаднаха под Божия съд заради миналите грехове на Манасия (Ер. 15:4).
Каква скръб и тъга, какво безчестие за Господа бяха причинени от греха на тези двама мъже! Колко сериозно е за всички нас: нашите грехове, макар и простени и дори забравени от Бога, не са забравени от хората. Каква хула и голямо безчестие носят те на Господното име! След като излезе наяве продължителният лицемерен, измамен и нечестив начин на живот на известен християнски учител, един самопризнал се атеист каза: „Ако вече не бях атеист, той щеше да ме подтикне да стана такъв.“ По-скоро, нека бъдем пазени от Божията благодат и сила!
