Пребъдването в Христос представя нашата привилегия, както и нашата отговорност, постоянно да ходим в зависимост от Христос. Както някой е казал, пребъдването в Христос е практическа, навикова близост на сърцето до Него. Ако сме научили, че плодът е възпроизвеждане на характера на Христос, изразен чрез „любов, радост, самоконтрол“, ще осъзнаем, че такъв идеал не може да бъде постигнат със собствени сили. Осъзнаването на моралната съвършенство на плода от една страна и нашата изключителна слабост от друга ще ни убеди в истинността на думите на Господ: „Без Мене не можете да направите нищо.“ Неговият плод наистина може да е сладък за нашия вкус, но само когато пребъдваме под Неговата сянка, ще вкусим от Неговия плод.
Без светлината и топлината на слънцето естествената лоза не би могла да дава плод, и ако не пребъдваме в светлината и любовта на присъствието на Христос, и ние ще бъдем безплодни. Ако пребъдваме в Христос, тогава наистина Христос ще бъде в нас, и ако Христос е в нас, ние ще проявяваме прекрасния характер на Христос.
Така става ясно, че плодът не се произвежда, като се прави плодът обект, или като се мисли за плода; той е резултат от това да имаме Христос като обект, да мислим за Него. Христос предхожда плода.
