Бог Отец е дал Своя собствен Син, Сина на Своята любов – наречен Син на Отца във 2 Йоан 1:3 – за да доведе „много синове“ до слава (Евр. 2:10). Тази нова връзка е обобщена в седем точки в молитвата на Павел в Колосяни 1:
- Като синове, ние се радваме на интимна връзка с нашия Бог и Отец. Той търси отговор от нашите сърца, устни и животи, за удовлетворение на собственото Си сърце.
- За да направи това възможно, Той е извършил чудесни неща; Той ни е направил подходящи за Себе Си, така че да може да сподели с нас благословенията на Своя дом и сърце. Това предполага трансформация.
- Като Негови възлюбени синове, ние сме станали наследници поради смъртта на Неговия Син и сънаследници с Него, защото Той е възкръснал.
- За да ни даде възможност да се наслаждаваме на тези неща, Бог ни е избавил от властта на тъмнината и ни е освободил и поставил в Своята светлина.
- Освен това, нашият Бог и Отец ни е преместил от царството на тъмнината в царството, управлявано от „Сина на Неговата любов“ – израз, който се среща само тук.
- Изкуплението, което Той е извършил, предполага пълно избавление от враждебни сили; то също така предполага, че Той е платил откуп, цена, която не можем да изчислим или дори да оценим. Ние имаме това изкупление в Него (ст. 14): то не е нещо, което може би ще получим един ден – не, ние го имаме. И то е в Него, във връзка и общение с Него.
- Прошката на греховете също е в Него. Нашите грехове показаха, че сме пропуснали целта. Христос, който никога не се провали, зае нашето място като Заместник; нашите грехове са изчезнали и дългът е отменен.
