2 А първосвещеникът Анания повеле на предстоящите да го ударят по устата. 3 Тогаз Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона ли повеляваш да ме бият? 4 А предстоещите рекоха: Първосвещеника Божий ли хулиш? 5 И Павел рече: Не знаех, братие, че е първосвещеник; защото е писано: "Да не злословиш началника на народа си." 6 И понеже разумя Павел че едната част са Садукеи а другата Фарисеи, извика в събора: Мъже братие, аз съм Фарисей, син Фарисеев: съдят ме за надеждата и възкресението на мъртвите. 7 И когато рече това, стана разпря между Фарисеите и Садукеите; и раздвои се множеството. 8 Защото Садукеите казват че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а Фарисеите изповядват и двете. 9 И стана глъчка голяма; и дигнаха се книжниците от Фарисейската страна, препираха се и казваха: Никое зло не намерваме в тогоз человека; и ако му е говорил дух или ангел, да се не противим Богу. 10 И понеже стана разпрята голяма, убоя се тисящникът да не би да разкъснат Павла; и повеле да слезе войската и да го грабне отпомежду им и да го заведе в крепостта. 11 И в идущата нощ яви му се Господ и рече: Дързай, Павле, защото както свидетелствува за мене в Ерусалим така трябва са свидетелствуваш и в Рим. 12 И като съмна, някои от Юдеите направиха съзаклятие, и се туриха под проклетия, и рекоха нито да ядат нито да пият доде не убият Павла.
Деяния 23:2, 12–13, 15 · BG1871
Римският командир изведе Павел пред еврейския съвет ден след бунта (Деяния 22:23–25), надявайки се да разбере защо го обвиняват. Павел едва беше започнал да говори пред съвета, когато първосвещеникът заповяда да го ударят по устата. Павел отвърна гневно, за разлика от Господа, когато Той беше третиран несправедливо по време на Своя процес. Твърдейки, че е фарисей, съден заради надеждата си във възкресението на мъртвите, Павел скоро настрои фарисеите и садукеите един срещу друг. Отново трябваше да бъде спасен.
Господ застана до Павел на следващата нощ, насърчавайки Своя слуга за това, че е свидетелствал за Него ден по-рано, и му каза, че ще свидетелства за Него и в Рим. Колко милостиво е, че не намекна за провала му пред съвета! Каква благодат ни е показвал Той толкова често, когато сме се проваляли! Той обича да възстановява душите ни и да ни води напред.
Повече от четиридесет юдеи се заклеха да не ядат и да не пият, докато не убият Павел, и потърсиха съдействието на главните свещеници и старейшини за своя план. Заговорът беше осуетен, когато младият племенник на Павел чу за него и го съобщи на Павел, а след това и на римския командир. Той от своя страна заповяда на голям отряд войници да тръгнат същата нощ, за да отведат Павел в Кесария при управителя. С тях той изпрати обяснително писмо, изопачавайки фактите в своя полза. Бог е запазил текста на писмото му в Своето свято Слово!
Въпреки човешките планове, заговори, провали и лъжи, Бог държи всичко под Свой контрол. Той все още прави така, че всички неща да работят заедно за изпълнение на Неговите добри цели за онези, които Го обичат (Рим. 8:28).
