Добре е да бъдем изключително прости в разбирането си за тази велика истина. Някои си представят, че никога не можем да знаем, че греховете ни са простени, докато сме тук. Е, ако не можем да знаем, че греховете ни са простени, не можем да знаем, че Божието Слово е истина и че Христовото дело е съвършено. Ще поддържа ли някой това? Ако не, и двете почиват на една и съща основа. Прошката на греховете и истината на Божието Слово са свързани заедно в скъпоценното Христово евангелие. Съмнявайте се в прошката на греховете и поставяте под въпрос истината на Христовите думи: „Свършено е“, думи, изречени при най-тържествени обстоятелства.
И все пак знаем колко трудно е за сърцето да почива с безрезервна простота на Божията истина, по отношение на съвършеното опрощение на греховете чрез кръвта на Христос. Нашите мисли са твърде плитки и ограничени, за да обхванат цялото сияние на божествената благодат. Ние сме твърде пълни с легализъм, твърде пълни със себе си. Напразно си мислим, че трябва да добавим нещо към това, което Христос е направил, независимо дали това нещо е под формата на дела, чувства или преживявания. Всичко това трябва да бъде отхвърлено. Само Христос е великата основа, вечната скала, кулата на спасението. Дори добавянето на обрязване би направило Христос безполезен, би ни накарало да отпаднем от благодатта и да се направим длъжници да спазваме целия закон, и така да се изложим на проклятие и гняв. „Колкото са от делата на закона, са под проклятие“ (Гал. 3:10).
Нека се държим за Христос, с по-дълбоко чувство за собствената си низост и Неговата съвършенство. Нека се обвием, така да се каже, в Него, докато преминаваме през този студен и невярващ свят.
